Мисъл на деня

Ultra posse nemo obligatur.

Не може да се иска от човек свръх силите му.

Добави в Svejo

Мисъл на деня

Има жени, които твърдят, че всички мъже са еднакви.

Не е ли това твърде богат опит?

Добави в Svejo

На крак о безбожници презрени*

В бастионите на протестантизма се радват на млади мюсюлмани станали безбожници.

Хаос - това е, когато мюсюлманите обясняват на будистите защо католиците ги защитават от православните.
Графит в Белград

Прочетох статия препечатана от The Times, в която вестника благосклонно описва действия на организации като - "Комитет на бившите мюсюлмани", чиято цел била да "насърчава свободата на вероизповеданието". В материала ясно се забелязва благосклонното отношение на изданието към подобни формации, тъй като декларират благородни цели - борба срещу радикалния ислям.

Разбирам че радикалните групи борещи се за налагане на шериата, са проблем за светските режими в ислямския свят, а проблемите са вече факт и в Европа, където живеят големи мюсюлмански общности. Въпреки това, не забравям, че Европа има и проблеми с анархисти, анти-глобалисти, крайно леви и крайно десни войнствени групировки. Затова ще обърна малко внимание, на някои особености при целите и действията на движението, както и отношението на вестника към въпросните действия.

Формулировката на целите на движението са привидно похвални:

• насърчава свободата на вероизповеданието - до тук нищо лошо, тъй като е нормално човек да изразява религиозната си принадлежност, както прави това с политическата, а вече и сексуалната;
• срещу радикалния ислям - още по добре, та нали най-добрият регулатор на една общност е самата общност, която ще попречи на реакционните движения да я злепоставят, особено ако е малцинствена;

Когато научиш повече за основателят на движението и неговата политика възникват интересни въпроси и асоциации. Ето няколко интересни факти:

• основателят Есхан Ями се "отказал от религията си още през 2001 г., след атаките на 11 септември ";
• сравнил надигането на радикалния ислямизъм с нацизма през 30-те години на XX век;

И така, авторът е за свобода на вероизповеданието, но се е отказал от своето. Следователно се подава сигнал - ние желаещи свобода на вероизповеданието сме безбожници. Освен това сравнява радикалния ислям с политиката на Хитлер в Германия, което е меко казано глупаво при положение, че посланието е отправено към общност от мюсюлмани. За мюсюлманите би бил по-адекватен пример с кръстоносните походи в европейското средновековие, защото и в двата случая имаме войни борещи се за налагане или защита на вярата си. Още повече, че едните и другите имат лош спомен от стълкновението си.

Подобна неадекватност може да означава и всичко и нищо, но на мен ми прилича на лоша PR активност насочена към християнската общност, която има все по силни страхове от отказващите да се интегрират общности изповядващи исляма.

Показателна е и масовостта на движението - "първото ... в Холандия, но не и в Западна Европа, където броят на подобни организации ... постепенно се увеличава ... броят на членовете им обаче засега не превишава няколкостотин", тоест те се роят, но по малко.

Името на организацията също е забележително - комитет на бившите мюсюлмани - насърчаващ свободата на вероизповеданието е все едно да се създаде комитет на бившите пушачи, които да насърчават избора - да пушиш или не или инак казано, ние бившите вредители ви призоваваме да спрете.

п.п. Паметникът не е лошо нещо при условие, че не го гледаш отдолу.

Графит в Белград

------
* вдъхновено от химна на Интернационала

Добави в Svejo

Овци

Офца, уфца, уфцъ, уфсъ ...
тъпо, по-тъпо, най-тъпо, ...

Поредните шеги на Създателя, комуто редовно разправям вечер преди лягане за жизнените си планове. Понякога са дегизирани като недоразумение в женски образ. Мяркат се из жизненото ми пространство и за жалост създава активности, я обяснени в Теория на хаоса, я в Мъртви души.

Ден съвсем обикновен, нямам време да депресясвам, камо ли пък да обядвам. Час следобеден и по точно в часа, когато на чиновниците им се спи и ми звънят с умни въпроси. Та тъкмо съм захапал на къси пасове програмиста и секретарката ми звъни с питане дали е у мен онзи там диск. У мен е, ще ти го дам след малко. Ама то трябвало щото ... ала бала - я беги - затвор телефончето.

Освобождавам се, диска е надлежно открит и се понасям да чуя и аз инструкциите от фирмата доставила централата. Нося се и забелязвам едно чалга Барби да дудне нещо на нашата секретарка. Тя нашата пък е малко джаста-праста с гадовете, умее да настоява и съвсем не е излишно мила. Та същата стои и гледа Барбито, както после сподели с презрение, ама скрито усърдно. То пък Барбито говори повече с ларинкса, отколкото заради активности породени в една без мускулна част на инак хубавата главица.

Аз обаче нямам време да се наслаждавам на куклата та давам диска и питам. Барби се прави, че не е чула. Брех, аз питам пак. Барби пък не захапва, но поздравява по име и то много сърдечно шефа, който минава по коридора. Питам трети път. Барби дудне нещо без връзка, за някакви технически лица, каквато не била, ама ако сме имали сървър ... дъра дъра. Ех, въздъхнах си на ум, ама питам за четвърти път. Тя пак дудне нещо. Прекъсвам я - ама кажете, че не знаете де - и си тръгнах удивен от туй жена.

А то едно жена: перхидролено, с модни спортни цървулки и панталонки показващи хубаво кръстче. Също и едни ми ти рамене, както и малко белеща се кожа. И малко пиърсинг, както и телефонче с верижка. На края на верижката си имаше червено камъче - колкото лешник. Почти като скъпо. Ех, къде ми е бе ем ве то, ъ?

То нищо чак лошо нема, ама при нас не бе дошла за кеф някакъв, а за да дава инструкции. То пък реши да инсталира софтуер. Само дето имало нужда от сървър, май. Апачи, друго или ес кю ел ти трябва? Не знаела, щяла да каже на техник, щото нали не е техническо лице и е дошло само да инструктира а ние задаваме въпроси, които ги няма в списъка и го сочи. Ми що си тръгнала да инсталираш бре булка? Не знае. Аха, ами добре, но другия път ще пратя въпросите предварително, за да се подготви.

За другия път ще си купя скъп джи ес ем. На изплащане. Ще си направя татуировка. Няма да питам трудни неща. Ама да пратят някоя метълка, поне лаф да става. Тъй де.

"- Идат като овци, бегат като овци.
- Що е то?
- Овци."
Хиподил - подобно на Хипократ, Херодот, Херакъл но съвсем не подобно на Хера.

А всъщност, жените понякога са други...

Добави в Svejo

"Еротичен" покер

Случвало ли ви се е да се обидите от посланието или подтекста в реклама на фирма, чийто продукт ползвате? За човек, който почти не гледа телевизия, почти не слуша радио, не клика на над 99% от рекламните послания в Интернет, чете само реклами с повече текст в печатните издания, не обръща почти никакво внимание на външната реклама - се обиждам твърде често на елементаризма, който мнозина рекламодатели натрапват на потребителите си, посредством рекламните си послания.

Навярно той намира място в средствата за масова информация, благодарение на невероятната съзидателност на собствените отдели или на отделни ръководители на фирми, когато се опре до рекламното лице на фирмите им. Къде от беднотия, къде от простотия много фирми създават рекламни безумия, които могат да погребат всяка идея и продукт.

Към горните хаотични мисли ме насочиха размислите, за бъдеща рекламна стратегия на фирмата в която се трудя. Повелята е да се придържаме към масата, да сме като другите. На топличко, а инак когато броим резултатите ще се гледаме лошо и ще се питаме на висок глас.

И тъй, утре ми е ден за отчет, анализ и предложения. Ще бистрим моя принос към фимата, както и бъдещите инвестиции в нет рекламата.

Няма да се дам и ще откажа някоя пошлост, ако е гарга да е рошава, аз да не съм комарджия?

Що да не играя покер с нея? Виж я - красива като предницата на Газ-ка.

Еротична.

Интелигентна и предизвикателна.

Толкова ли нямат пари от компанията за спортни залози, че да платят за снимките на някое хубаво момиче като това?
Или се предполага, че спортни залози правят само полуслепи чалгаджии, които ровят в Интернет на много ракии/водки/бири?

Добави в Svejo

Нима циганите ни готвят демографска бомба? Хайде да помислим разумно по проблема.

Ако е така си е за страх, та нали албанците спретнаха такъв номер на сърбите и ги изтикаха от Косово. Сега и доклад на ДАМС, потвърждава и подплатява с числа този страх.

"В годишния доклад на ДАМС се казва, че все повече нараства като дял броят на младежите от ромски произход, което не е проблем само по себе си, а поради факта, че така се увеличава броят на младите хора, които не са образовани и нямат достъп до социални услуги. По прогноза на "Медиана" до 15 години делът на ромите сред младежите ще е 20-25 процента, а до 20 години, той ще е 50 на сто.

Заради условията на живот на тези младежи на практика сериозно ще нарасне делът на аутсайдерите сред младежите, обясни Кольо Колев. Той поясни, че стимулите на държавата за раждаемостта нямат никакъв практически ефект освен точно за ромското население, за което това са пари в брой, които са залог за оцеляването на семействата."

Източник: Дарик радио

Пролог: Преди 7-8 години пътувах с влак на юг от София. Озовах в едно купе с неграмотна циганка и едно от отрочетата и. Тя ми разказа как преди години в циганската махала на Радомир дошли първите протестанти. Построили църкви, започнали да им проповядват, давали им храна и дрехи. После се появили и други пак протестантски църкви, прилагайки същата тактика.

След това жената ми разказа, как повлиян от проповедите мъжът и спрял да пие, хванал се на работа, тя също работела и всеки месец отделяла пари за да подари Библия на някого. Тогава бях зашеметен, тази жена тогава едва ли взимаше повече от сто - сто и педесет лева а още тогава една библия струваше една десета от тази сума.

Разказваше ми, че християните сред тях се трудели, учели български и се опитвали да намерят мястото си в обществото. Обществото обаче не било въодушевено от тези опити, предвид лошия опит с побратимите им, които тя не отричаше.

***

В САЩ се плашат от популацията на негрите, във Франция за арабите, мароканците и негрите, в Обединеното кралство за индийци навярно ...

Учените знаят добре, че тактиката целяща превземане на на дадена територия чрез размножаване на собствения етност не са от вчера. Първия документиран случай е на тази, която евреите залагат в Египет преди няма четири хиляди години. Логично египтяните се изплашили и ги принудили да бачкат нископлатени работи - направили ги тухлари. Надявали се да съсипят гръбнаците на мъжете и те да не могат да се множат, но уви. След стотина години ги екстрадирали към родината им, заради религиозната им еманципация вървяща в комплект с отказа да се интегрират.

***

След около две хиляди години славяните погодили подобен номер на Римската империя. Докато в началото просто крали реколтата на юг от Дунав и плячкосвали стопанства и градчета, потомците им решили да се заселват и се разселили чак до Солун. С проблема се занимали видни умове, научни колегии, църковни събори и започнали да опитват решения.

Първо им изпратили войски, ама тия хубавци се криели в блатата, горите или хващали отатък Дунав. Тръгне си армията и хайде обратно, като се греели и на огъня на някой и друг град. Посещавали са и София, да знаете.

Видяло се, че с лошо не става и опитали со кротце со бляго. Отделили хората пари и създали структурни фондове с които финансирали разпространението на християнството, образованието и други важни дейности. Дори имали успехи.

Изведнъж обаче Аспарух пристигнал с гръм, провалил интеграционният експеримент и компрометирал резултатите. Затова те не излезли в научните списания от онова време.

Тъй като българите били неуки и чертаели с черки и резки, няма запазени научни данни как са се справили със славяните. Навярно се е възползвал от труда на римляните, които успели да усмирят ново приелите християнството племената.

Извод: Не се сърдете на циганите, те просто взаимстват най-добрите примери от световната история ...

Един възможен епилог: Епископата в БПЦ заедно с протестантите си сядат на достолепните задници, правят стратегия, отделят ресурси за проповед сред циганите. След има няма 15 години в гетата са построени храмове, болници и училища към църквите.

Образованата част от циганите осъзнава, че е важно да осигури светло бъдеще на поколението си, а издръжката на студент в университета е скъпо удоволствие. Постепенно раждаемостта сред образованата част от тях се приравнява с тази на българите, които междувременно са започнали да имат масово повече от едно дете.

Поставеното в една глобална среда българското общество осъзнава, че култивираните цигани са му далеч по-близки от пакистанските и виетнамски работници, търсещи работа на черно.

Междувременно Турция спира финансирането на ДПС, която малко след това е обявена за неконституционна. Разформирована е а имуществото е конфискувано. Ахмет Доган е в затвора до живот за злоупотреби с фондове на ЕС.

Поучени от опита с циганите Главно мюфтийство и Светия синод се договарят и започват кампания за интеграция на помаците. Духовните водачи на турци, българи и други традиционни общности у нас призовават бизнеса да не наема ниско платени китайци, пакистанци и сомалийци.

През 2019 година правителството започва масово събаряне на незаконните градежи от началото на века в планините и по морският бряг, като събарянето е финансирано от бизнеса. Пророчеството се сбъдва. През същата година се случва и първия национален бойкот на стоки, чието производство е изнесено извън страната. Калиакра е първата компания, върнала производството си в България в следствие на обществен натиск.

Добави в Svejo

Енегма за женски главици

В работата си използвам усърдно различни комуникатори - icq и Скайп. Последните са почти официални в общуването с колеги. Та тормозят ме преди минути по служба и аз пиша на девойката във Варна: @#$. Добре ама тя не захапва.

- Брех, кахъря се аз и добавям едно %$@#%, както и сравнение не в нейна полза. Оплаквам се на друга девойка, че първата не захапва толкова просто нещо. Да ама и втората не "восприема".

Вече ме напушва смях и питам трета. - Цък!
- Айде де, дивя се аз. Моля я да пита свои познати мъже ...

Та драги ми малки, големи и още по големи момичета, знаете ли какво значи поредица от символи в произволна комбинация, като да речем тази: #@#$%##!

Жокер: попитайте малки, и пораснали момчета, но не твърде пораснали. Предполагам, че такива не преминали 40 лазарника ще свършат работа.

Дерзайте:)

Добави в Svejo

За плиткоумието на хората

Не си позволявам да излагам разговорите по Интернет комуникаторите в публичното пространство, но това е поредната дивотия, която ме разсмя. Дори ме вдъхнови да напиша своя шега, която ако случайно получите трябва да благодарите на мен.

"[13:16:48] *** каза:

До всички Skype абонати: На 22 август
точно в полунощ ще бъде спрян поради
технически причини Skype, отново в
целият свят. Това ще стане, защото
твърде малко абонати са препращали
това и още няколко съобщения до
тeхните абонати. Това е последното
съобщение, а това означава и последна
възможност Skype да бъде спасен.
Ако това съобщение не достигне до
колкото се може абонати, значи Skype
няма да може да функционира близо
1 година с гаранция за удалжаване. Моля
изпратете това до абсолютно всичките
си абонати ако желаете Skype да
продалжи да съществува и за в бъдеще!!!

[13:18:09]АЗ : това вирус ли го прати или твоя милост?

[13:18:19] ***: az (иконка със засрамено човече)

[13:18:42]АЗ : пращай смело, ако искаш и вицове ...

[13:19:07] АЗ: скайп струва към 1.5 милиарда долара на борсата. сигурно ще спре, мдаааа

[13:19:21] *** : 6te spre li?

[13:19:23] *** : ?

[13:19:57] АЗ : :@ шегуваш ли се с мен или наистина вярваш на това чудо?

[13:20:07] ***: emi ot kade da znam

[13:21:10] АЗ: това е шега с такива като теб, дето после разпращат тази щуротийка, към такива като мен, които пък се дразнят и се чудят - как може някой да разпраща подобна дивотия.

[13:21:28] ***: ok

[13:26:59] АЗ: До всички български абонати на Скайп!
Българската икономика е заплашена от спадащите
борсови индекси в САЩ и в повечето страни в ЕС.
Заради колапса цените на акциите падат, от там
се срива и борсовия индекс. Застрашена е не само
икономическата стабилност на фирмите, които се
листват там, но и цялата българска икономика!
Моля купете си акции от БФБ (Българска Фондова
Борса). Ако не успеете да си купите акции до края
на тази седмица индекса ще се срине и борсата
ще спре да функционира за неограничен период
от време! Това ще доведе до спад в българската
икономика, загуба на работни места и икономически
колапс! Моля изпратете това съобщение до
всички ваши скайп абонати! Това е истина!!!"

Добави в Svejo

Из записки за добрите старини - №1

Здравей драги ми Смехурко, както ти обещах тъдява ще пиша за добрите новости в родината ни. Тъй като обаче не съм журналистин и до мен не стигат такива, ще пиша за добрите старости. Та рекох да започна драги с туй, че живеем в една прекрасна страна. Е, полетата не раждат по три пъти на сезон, както в оназ тракийска песен, но раждат такива дивни цветове, че на человек му става мило на душата.

Тъдява имаме и слънце, имаме море.

Изобщо тук, у нас братко е голямо джамбуре. А и как да не е, но сме будали, щото ако пожарите и незаконните строежи не спреме, скоро тук и дъждец няма да вали.

Та разправям ти значи, че мръсните пари не са залели с бетон цялата ни наново поевропейчена родина. Тук и там се намират разни прекрасни местенца, където може да си отдъхват и человеците с по малко парици, но на воля и с мерак досущ като на големците в нашето царство.

Бъди здрав и до скоро. А ти не се притеснявай и ми пиши, че и аз да се науча какво се случва в нашето царство - господарство. За хубавите работи де, аз лошите и без теб ги виждам добре, знаеш.

Добави в Svejo

Дрън - дрън, та джаз

Преди години в София се появи Джаз ФМ радио. Бе голяма еуфория, а аз подобно на много приятели и познати очаквах много, радвах му се, слушах го дни, че дори и седмици след старта му. После пък стана това, което стана а не биваше.

Когато стартира въпросното радио вече почти не гледах телевизия, затова е цяло чудо факта, че съм гледал интервю със собственика на въпросното Джаз ФМ радио. Той каза нещо подобно - ще пускаме музика, която няма да уплаши случайно попаднал на честотите ни човек. Запомних го, а през годините си го припомнях, почти всеки път, когато слушах набеденото за "джаз" радио. Става ми, не друго а все по-обидно. Навярно защото така и не разбрах, що за критерии са тези определящи за по-ценни "случайно" изкушените от любителите?

Аз както повечето хора съм слушал някога и това, което мнозина наричат с насмешка - пенсионерски джаз - Клайдерман, други бля-бля... после пораснах, слушах предаванията на Емил Войноков, Зоната за Рок и Джаз по Хоризонт, ВВС, после други работи, а необятният Интернет предостави още купища възможности, които не можехме да наваксаме от старите броеве на италианското списание Musika JAZZ, което тогава се продаваше по 3 лв за брой.

Размислите по темата ще продължат, но друг ден. Или нощ.

Дотогава предлагам на вашето внимание японската група EGO-WRAPPIN' . Обърнете внимание на композицията Paranoia, както и на Kuchibashi ni cheri, от албума им от 2002 година.

Финал ли? Не и от снобеещ се гад като мен. Ето една разкошна песничка, която не е в джазовите стилове и е на светлинни години от всичко дрън-дрън, мня-мня. Все пак това не е Джаз ФМ - София.

Добави в Svejo

Воайорско и вулгарно ли? Моля извинете!...

Изпратиха ми най-естетичната снимка на путенце, която съм виждал...

Човекът зад камерата е свършил чудесна работа, светлина, композиция и най-важното - идея, като за поклон.

Поклон! Майсторе.

Да не забравя едно: мммммммммм...

п.п. не знам от де е чопната, пратиха ми я като файл

Добави в Svejo

Кратки

Говорим си по телефона и зачекваме темата за елитите. Онези, интелектуалните, които двжат нещата, а не клуба на мъдреците и пророците. Тя се смее звънливо, не вярва че е елит – селски елити нямало. Ех, поемам дъх и се каня да започна реч, но тя се смее още по заразително. Знае, знае като баба Доста две и двеста.

И пак се смеем, за да не плачем, докато си разказваме за онези странни жени, сякаш програмиани от рождението си да раждат и отглеждат деца. Въпреки това с упоритостта на магаренцето пред моста завършват училище и университет, намират си мъж, раждат, а после отиват в държавната администрация. Там оцеляват кротко до пенсия, пазени от закона, бавно и методично протривайки бюрото с лакти.

***

Седим на бордюра или просто стоим. Понякога сме на пейка, друг път на масичка в евтино кафене. Той замислено кротко ме съветва да се „хвана” на работа в бинго зала. Бил съм си губил времето а и не съм изкарвал достатъчно пари. За пореден път му обещавам, че като се върна в София непременно ще попитам дали търсят хора, в тази или онази зала...

Сега е граничен полицай, женен е за ученичесата си любов и усърдно се размножава.

***

В градинката на Кристал сме и обяснявам, че реализацията на идеите му ускорят идването на икономическата криза, която така или инак ни е пред прага. Цветисто обяснявам за чудовищните последствия от анархистично-социалните му идеи, а той се опитва да разбере за свободните капитали, които не се реинвестират а се насочват към сектори с по-бързи печалби.

Прекъсва ме и дума, че не ме ще вече в партията си, щял съм да съсипя мечтите на хората. Гадняр, а вече се виждах поне в утравителния съвет.

***

- Един милион, четиристотин и много хиляди?!

- Много ли са?

- Много е, как получи сумата?

- Ами не знам! Аз като видя цифри и ...

Да съм помогнел, защото ставала тъпа видела ли цифри ... само като види цифри, наперкана жена.

Поне се оказа, че не само аз едвам съм завършил гимназия, заради математиката. Някак ми е по-леко с това знание.

Добави в Svejo

Като котка

Първо мислех да озаглавя това нещо – Хаотични шантавелости, но ми се стори твърде префърцунено; когато пък текста бе завършен, отговаряше твърде добре на из първом избраното заглавие. Освен това префърцунените текстове обикновено имат увод досущ като този, който ви уверява, че не e префърцунен и глупав.

Една умишлено търсена тавтология, едно не тъпо писание, досущ като: Един не тъп американски филм, който разбира се е тъп.

Вчера прочетох, че когато на котките им стане ясно, че иде умирачката бягат и се крият, за да са сами с агонията си. След това не четох нищо 24 часа. Така постъпвам, когато чета нещо тъпо, натоварващо или много умно. Не е от куртоазия, просто се налага, тъй като не помня много. Текстовете ги чета бавно, препрочитам ги колкото се налага с надеждата да запомня нещо. Ама не винаги сработва. Как завърших училище, че даже и университет си остава загадка.

Не обичам котки.Твърде са своенравни а за двама своенравници на няколко квадрата няма място. Песовете ме кефят, ама ги уважавам, затова и не гледам куче в апартамент. Не само де, уважавам и себе си, а това ми ти косми, смрад...аре у лево – казва брат ми в такива ситуации. Не знам защо у лево. Може да има нещо общо с това, че обича котки, може пък да е по интересно от десното. Дори комунистическо звучи, айде у лево, оди в ГУЛАГ. Стана и политическо.

Всъщност исках да кажа, че ми е гадно и се чувствам като щастлива котка, далеч от думи хорски. Досущ като Зайо Байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски.

Абе не знам дали съм скрит успешно, ама два дни не съм си подавал носа от къщи. В петък по обективни причини – така ми се изду коляното след срещата с асфалта в четвъртък, че не можех да ходя и в края на деня се срещнах с милите хора в Пирогов.

Да ама не се скрих съвсем успешно, защото вчера един приятел се донесе, заедно с разболелия се комп. Да го лекуваме. И бира да пием. Е да, ама от бирата или от приказката - не само не го излекувахме ами и му ампутирахме и здравия крак. Така де, хард диск.

Днес пък си играх на мълчанка, не вдигах телефона повече от разумното. А народа се счупи да звъни, почувствах се като че съм на работа. Аз пък не им вдигах. Като ми е зле се крия бе хора, няма ме, не ми требе съчувствие.

Аут съм.

Капут.

Презерватив.

Писалка.

Паралелепипед.

Гошо.

Господинов Гошо.

Писна ми от теб, като Маркес и Сто години самота, когато го прочетох за първи път едно лято ми влияеш – полудяващо. Ама ще те дочета, откачалник такъв.

Отидох да се изплезя на света. Като закъснелия роднина или цар. Все последен. Ама не съм аристократ, въпреки че днес обядвах слушайки Менделсон, Моцарт и други разбирачи от музика. Най много слушах Пахелбел.

Оказа се, че куцо, сакато и кьораво, се прави на музикално и е пльоснало нещо в Ю Тубето. Бахти Канон-а. Пахелбел би си изгорил нотната тетрадка и би разтроил камертона си ако ги чуе.

Котките върху горещи ламаринени покриви. Баси класиките.

Добави в Svejo

Ляйняна история - недовършена

Сънувах умрели. Станах и си разигравах разговорите, които щях да проведа. По едно време се събудих усетен - ама те и двамата са умрели, не мога да им звънна по телефона. Язък.

А какви интересни хора са. Бяха де, ама за мен са си в сегашно време. Много им се радвам, дори когато ги сънувам.

Дедо ми бе пичага, бохем, веселяк, сладкодумник, и любимец на жените. Да се отбележи - синеок и русоляв. Освен това умря на 73 години с 2/3 от косата си върху темето, строен и почти до последно в по-добра физическа форма от мен. Аз не съм кекав, ходя по гори, карам колело редовно...

Бабето е била висока за поколението си, с як кокал, горда, правдива и справедлива, хубавица без да е красавица. Твърда и печена. Много печена ама това е нищо пред твърдостта и. Едва третото раково заболяване за 30 години я уби и то по нейна воля. Не човек а желязо, махни ги тъпите комуняги.

Какво общо има умирачката с лайняните истории ли? Умирачката драги ми читателю е реална и естествена форма не битие, каквито са яденето, пиенето, веселбата, любенето, чукането, свалките, писането, мисленето, спането, предизборните обещания, паметниците на незнайния войн. Какво да ги продължавам, след като сега за срането ми е думата?

Та както е известно на мнозина, четенето ме радва твърде много. Поради естеството на местожителството ми и произтичащите режийни разходи се налага и да се трудим, понявгаш повечко. Именно за туй и тъй важното за духовното ни състояние - четене, се налага да се върши в предназначените за други работи помещения.

Тези помещения си ги уважавам много, гледам все да имам нещо за четене там, тъй като в дни на лишения или бързане съм чел етикети. А те не са твърде интересни за жадуващата
писано слово душа.

Няма значение колко е джиджана тоалетната, wc, ОО, кенеф, клозет, нужник, серник или както там го наричате. Има си нужда от писано слово.

Добави в Svejo

Има резон

Събуждане. Глава камбана. Някак болнав глад, досущ като въздуха. Може би има връзка с изложението на жилището. Гладът пък е свързан с лятото и 12 часовите работни дни без регламентирано време за кльопачка.

Ставам и правя течение - вратата на балкона и вратата на кухнята. Мда, вече се живее някак си. Разсъждавам пред хладилника над закуската или обяда. Пържените филии печелят с едни гърди пред супата, защото месо няма. Не съм купувал от две-три седмици. То няма и смисъл; прибирам се в срамно късно време и за последния месец съм изхвърлил почти всяко нещо, което не е тъпкано с консерванти.

То тези консерванти барем да ме консервираха и мен… Ама цъ, приличам на призрак, снощи се видях в огледалото на кенефа в „Грамофон”.

Инак в „Грамофон” един пич бе поканил блогъри, колеги и дружки от гимназиалните си години. Направих нужното - с познати от по-ранни срещи сторих реалните наздравици, както си му е редът. Те вървяха с поздрави за бъдещи бракове, разкази за прецакани любови, ревниви жени. Не пропуснах протоколни запознанства с виртуални опоненти. Имаше и свалки, даже пробваха с призрака.

Бохемът-рожденник бе очарователен, когато черпеше родженнички от другите маси с хубаво вино. Бутилки. Хвала! Аз ще си остана винаги малък човек. Дори и битник не става от мен, твърде много съм привързан към сапуна и водата. И липсата на миризми. Навярно заради перманентната ми хрема, наследена от детството.

Лъжа, просто съм с еснафска душица.

Все се чудя защо някои неща от детството свършват в пубертета, а други си ги взимаш? Всъщност нямам прашни подаръчета от предишни рождени дни. Като класически малък човек, не обичам рожденните си дни - тъпи пожелания, ненужни подаръци, насилени усмивки и веселост. А снощи пичът ни изненада, поне мен. „Ела да пийнем!” – „ОК”. „Дзак, има РД след полунощ, затуй си вдигнах гъза от Филиополис до Софето, а после драпам към родната Варна за семейна гощявка за рождението на бохема”.

Малкият човек дори не го попита за лазарниците дето направи; при бохемите няма нужда, както навярно и при дамите, каквито не съм и срещал. Май са ми обявили игра на криеница.

Седя и си чета "Естествен роман" на бате Гошо Господинов, както си му е реда в Кенефа. А кенефът в дома ти винаги трябва да е с главна буква. Срам ме е! Инак и е непочтително. Кенефите са меката на четенето. В нито една библиотека не са прочетени толкоз книги. Хареса ми, че четях главата ОО именно в Кенефа, а не нейде другаде. Има резон някак си…

"... в собствения ти домашен клозет можеш да влезеш по всяко време и без нужда. Можеш да киснеш с часове, да четеш книга или да прелистваш комикси. Можеш просто да си подпреш главата и да мислиш. В никоя друга стая човек не остава толкова сам със себе си". Е как да не ти е кеф да четеш такива мъдрости в Кенефа си вършейки най-естественото наред с дишането, спането, пиенето и яденето? Има резон някак си.

Добави в Svejo

Искам си подлеза

Бе време, когато не разбирах шегите за паркиране и задръствания в холивудските филми. То отмина отдавна. Сега паркирането в градовете е малък кошмар за шофьорите и голям за пешеходците. Поне у нас, защото след улиците, градинките и тротоарите, наглеците посегнаха и на подлезите.
Местата означени със знак вече не са запазени само за пешеходци и велосипедисти а тази инвазия е поредната. Навярно следва да се гоним в онзи трагикомичен скеч от "Улицата". За сега обаче пешеходците са се превърнали в пешебегачи, пресичащи "бежешким" улиците, не само на непозволените ами и определените за целта места. Защото и те от много време вече са част от местата за паркинг за по-смелите и/или по-нагли шофьори.

По замисъл, подлезът трябва да служи за безопасно преминаване на пешеходци и велосипедисти ...

Вече служи и за паркинг на автомобили. Колкото повече приличат на стая, толкова по-добре, защото дават самочувствие и усещане за безопасност. Поне за возещите се, другите да се долепят до стените. Не за друго - налага се.

Друго си е да имаш собствено-личен подземен паркинг.



Инак подлезите са направени за тях.

И са за тях, освен ако там не е Той.

Добави в Svejo

Логичното се случи; не бързайте да се радвате

Дори и скептиците трябва да признаят, че са на лице първите стъпки, които формиращото се у нас гражданско общество прави отново. Такива се правени и друг път през годините след края на просъветската диктатура. За жалост устремите се провалиха, след като енергията на тогавашните млади се изчерпа. Дали сега ще последва развитие?

Твърдо да - предричат оптимистите, едва ли - мърморят песимистите, може би, ако .... и се впускат в разсъждение, назоваващите себе си - реалисти.

Според мен има надежда, тъй като въпреки липсата на пряк собствен интерес, наболелият обществен проблем събра стотици хора. Млади а и не само, с различни професии, социален статус, религиозни и политически убеждения, сексуални предпочитания и мнение за бъдещето. Липсваше типичното за лумпен-пролетарията поведение, което говори дори само по себе си ясно за качеството на не формалната група. На лице бе положително настроение към света дори след бруталните действия на все още незрялата българска полиция.

Колкото до българската полиция, тя е такава каквато е и масата от народо-населението. Тъй като движещата и сила е системата тя подлежи на промяна. Промяната трябва и ще бъде изискана - рано или късно от постепенно формиращото се гражданско общество.

Скоро ще публикувам сурови кадри, които по ред причини не бяха излъчени в новините на една българска телевизия. Кадрите се от нощта на арестите на 35 души. Мястото първо РПУ.

п.п. Статута на Странджа и останалите защитени територии скоро няма да може да бъде атакуван в съда. Можело а?

Добави в Svejo

Искам си тротоара!

Има два начина да спориш с жена:
Да спориш или да не спориш…
Нито един не помага.

Приблизително така стоят и отношенията между пешеходец и паркирали автомобили. Проблема е хроничен и често дискутиран. За жалост - решението е илюзорна перспектива, преид построяването на паркинги със стотици места на тях.

За доброто на пешеходците и тяхното оцеляване на пътя, е добре да се спазват правилата записани взакона и преди илюзорното светло бъдеще. Та в закона пише, че автомобилите трябва да оставят отразстояние от един метър на тротоарите.

Разходка в София а и убеден съм в произволно избрано селище у нас ще покаже, че законовото постановлние има пожелателен харектер за водачите на МПС.

Ще покажа няклко снимки от ул. Оборище. Нищо специално, просто снимах докато прескачах на платното с риск за живота си. Последното буквално, някои шофьори са излишно брутални, при положение че само след 20 метра ще се забият в уникалното задръстване там около 18 часа, всеки ден.

Има такава редица от мнооооооооого коли

За мястото общината прибира пари от шофьорите

Но пък няма място за пешеходците.

Поне на тук

Както и на тук. Един вид, слез на улицата ако ти стиска. Гражданино.


Предвид "достатъчното" място, може да се зопочне нов почин. Да се събират пари и от пешеходците. Все пака минават през набеден запаркиг тротар. Хитро, а?

Ето едно бъдещо място за паркинг. Докторската градина да стане парко градина, както безброй бивши градинки... Питайте Б.Б. ако не вярвате.

Добави в Svejo

За народната полиция, пак...

Тази сутрин един полицай отклоняваше желаещите да направят десен завой от бул. Патриарх Евтимий към Раковска. Преминавайки покрай него с колелата си чухме как "обясни" на една госпожа причината за затварянето на инак важната пътна артерия.

- Обърнете се към пресцентъра на МВР.

Браво господин полицай/катаджия. Вече ще знам, че ако имам нещо неясно в действията - пресцентъра на МВР.

Посетете ги виртуално: Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността"

Адрес: София 1000
ул." Ген. Гурко" №23

Дежурна част: 982 3754
Факс: 987 7967
E-mail: spvo@mvr.bg
pk_spvo@mvr.bg

Добави в Svejo

Ако и сега кажете, че не сте разбрали...

Инициативата: отново е незаконна, но каузата, както знаем е благородна.

План графика:

Точно в 19:45 (2 юли), ще надуем свирката на тревогата за Странджа и корупцията и отново ще пресичаме БАВНО - този път на Орлов мост! И...ЩЕ ЛЕГНЕМ НА ПЪТЯ точно в 20:00

Моля шофьорите и пътниците в градския транспорт за разбиране.

Правим го заради природата, за нас, за вас, за да има въздух, както за нас, така и за децата ни, макар за мен да са в бъдеще време.

Добави в Svejo