сряда, юни 15, 2016

Транспортни услуги по нашенски

 Едва сега остана време, да разкажа за пътуванията си около великденските празници.

С жена ми сме различни - аз обичам да пътувам с влак, а тя с автобус или автомобил. Аз ценя автомобила само до там, че стига до места където няма влакови линии и сам определяш темпото си.

Тъй стана, че за Великден аз взех превес (то с дете нямаш особен избор де) и пътувахме с Влак на юг. За мен бе чудесно - мога да се разхождам, ангажирам вниманието на детето, а и тя се запознава с различни хора. Доволна работа ... и ми прилича на някого с това си поведение, но както и да е.

История първа

Потеглихме със следобеден влак, композицията хубава, вагоните климатизирани (сякаш не е БДЖ), седалките удобни, просторно ... и още педи Перник локомотива се повреди. Бодро ни информираха, че след около половин час ще дойде нов локомотив. След това че е след час. В клайна сметка нова машина дойде след два часа.

Вместо три часа, пътуването отне над пет. Жената се разсърди на железниците.

История втора

Наложи се да пътувам за погребение само няколко дни след завръщането ми от този южен град. Този път бързината бе от значение, за това избрах автобусна компания. Мислих си - о, сега има магистрала до половината от пътя, вместо за три часа ще стигнем сигурно за час и половина.

Пътувах с една от фирмите на #КОЙ - Юнион Ивкони, но не ми пукаше, трябваше да стигна бързо и никой да не ме закача, не ми бе нито до приказки. 

Да, но не. Макар че от София до Благоевград има вече удобни магистрали, но има и много вторестепенни и третостепенни пътища, освен остатъците от стария Е79. Разгледах ги от автобуса.

Пътуването с влака за 3.15 часа ми се стори дълго, за това пътувах с автобус 3.30 минути. Така ми се пада, когато не питам.

История втора и половина

Живота продължава, към София пътувахме пет души, есествено с влака - къде иначе могат пет души да седят един срещу друг и да си говорят? Пътуването бе дори весело, така и трябва - тъжество на живота над смърта. Благодаря ти БДЖ, за приемливо чистите вагони, климатика и любезния персонал. 

Ако се вкарат няколко милиона в БДЖ за нови лакомотиви, още няколко хубави композиции с вагони - ще е конкурентно на автобусите. 

Персонала в държавните железници е много по-любезен (от години ми прави силно впечатление и гаровия и този в подвижния състав) спрямо този в много частни фирми - хайде да не генерализирам, нека са превозвачи, сякаш напук на спомените от първите години след социализма, когато държавно бе синоним на лошо отношение и ниско качество на услугата, за разлика от новите частни фирми.

История трета

Покрай традиционните блокади на пътищата и границите ни от гръцките селяни, тази година като общество научихме повече за проблемите на превозвачите на товари с камиони. Някъде по това време по работа разговарях с хора от лигистична фирма и с превозвачи извършващи групажен транспорт към Гърция (различни товари, които се събират в един камион - например кашони, уреди, стоки, машини пътуват заедно, за по-ниска цена).

И едните и другите се оплакват от ниските маржове на печалба в сектора и се обвиняват и завиждат взаимно. Разказаха ми, че хора купили нови камиони на изплащане са съгласни на превоз едва ли не на цената на горивото и малка печалба, колкото да избегнат фалита.

Превозвачите завиждат на логистичната фирма, че тя била инвестирала само в офис, персонал, телефони. Тези от логистиката пък завиждат на превозвачите, че имат хубави печалби и мечтаят за собствени камиони и хубавите печалби.

История чужда

Скоро се срещнах с клиент, на когото бях правил преди години сайт, за транспорт на пътници за град в северна Англия и няколко, за други услуги. Между другото го попитах как е бизнес средата там и той ми каза - хората имат пари и ги въртят, добре е.

Човека започна с два прастари буса, сега си купи по-нови, скоро ще има и още по-нови, гледа си семейството, върши и други неща, каза и че не е чак такова изяждането с цените, както тук.

Вместо изводи

Изводи няма, нито щастлив край. Просто истории, за транспортни услуги по релси, пътнически и товарни. И се чудя до кога ще се самоизяждаме с все по-ниски цени в борба за някакъв пазарен дял, от който няма смисъл ...