петък, декември 21, 2007

Ей че странен мъж съм

През миналата седмица ми гостува момиче, с което не сме просто познати или приятели. Тъй стана, че ме удариха спомените и в момент на откровение и разказах за една от моите странности.

Аз съм прославен поспаланко, но не това иде реч сега. Няма да спомена знаменити пропуски на устни изпити, на които може да влезеш и в обедно време, тъй като спомените са живи у мнозина и не пропускат случай да ме жегнат с тях.

Седяхме си и аз се фуках с част от музикалната си колекция. Гордо пусках разни нещица, редки или просто не особено популярни записи и ето че стигнахме до папка със симфонична музика. Не знам какво ми стана, но се отплеснах да обяснявам защо не харесвам руски композитори, пуснах анекдоти за композитори и музиканти, които съм чел и показах с гордост торент с два некомпресирани диска съдържащи фрагменти от концерти за обой. До последните стигнах случайно търсейки музикален фрагмент с обой и разбира се отбелязах тази подробност. В отговор обаче ми обясниха, че никой нормален човек не търси концерт с обой и на кой му дреме за цигулките и виолите.

Ех, почувствах се като ненормалник интересуващ се от досиетата на ДС на пук на другаря Станишев. Удар в сърцето бе и туй, че после все ме поправяха за думите ми. Оказа се че композиция са онези симфонични (не харесвам камерна) дивотии, а не нещо на Аморфис. Аз пък твърдя, че ако към музиката се пее е песен, ако се свири е композиция, а парче е готина мацка:)

Ох, улях се странността е в туй, че когато ми се спи ужасно и имам гаден вкус в устата се будя най добре от симфонична музика. Две - три композиции стигат за да се усмихна. Жената с която живее преди години откри случайно, че ако трябва да стана в 4 сутринта пускаше вече несъществуващото Класик FM.



Впрочем преди години четох изследване за сексуалността. Според него най хубав е секса на джаз, а най кофти на симфонична музика. Не се любете на Marcello, те я само за приятни разговори и труд.