Лоша работа, много лоша е, защото поезията на Яворов ми се струва смислена. Ей на - душата ми е стон. Стене и пъшка неговата за любовта дето я няма сега. Разбирам те човеко, разбирам те революционере. Разбирам те, ама от това не ми става по-хубаво. Друг е моя дерт драги и нямам намерение да свършвам като теб. Освен туй моята проблемация е съвсем различна. Душата ми е пустота. По скоро е пусто мястото дето тя се подвизаваше, останал съм само аз.
Може пък ангела ми закрилник да ме е изоставил, защото аз изоставих него и Пътя. Пътя, аме не на революцията - майната им на всички революции и промени на света. Света е голям гладен за ресурси завод, където ресурса сме ние. Ние сме частите, горивото, стените на този завод, който се храни със себе си. Една дивна същност - ту симбиоза, ту рак.
Кърт, днес ще те чета теб, пък дано ми помогнеш приятелю.