вторник, ноември 13, 2007

То

Това е разказ за кучето То. Познаваме се от детство и сме добри другари, за това си позволявам куртоазията да го наричам господин То.

Всеки кучкар ще ви обясни охотно, че неговото не е като другите, обикновено е умно или умее забавни номера. Животинките не рядко приличат на гордия си стопанин и г-н То не е изключение. Предупреждавам ви, че ние кучкарите имаме огромен запас с любопитни случи, които хората слушат с дежурна усмивка. Тази усмивка е особено закачлива ако усмихващият се от другия пол и има мераци свързани с куче-придружителят. Та ако нямате подобни мераци, моля усмихнете ми се неутрално и до нови срещи!

И така, когато г-н То бе мъниче още не разбирах нищо от кучета. Вечер го галех зад ушите и мечтаех да стане голям и хубав, както се казва - за чудо и приказ. С годините обаче разбрах тъжната истина, а именно че г-н То няма да бъде предмет на чудо. Преглътнах този нерадостен факт, защото г-н То си е моето куче и го обикнах такъв какъвто е.

В игри и закачки растяхме, аз завърших училище и постъпих в университет. Водех го по купони, където се закачаше с момичетата, които странно защо изгарят от желание да си играят с мъничета. От ден на ден си изградихме и общи навици. Аз като поспаланко често закъснявам за работа. В такива дни той не настоява за разходка, а се съгласява и на приятелско почесване зад ушите. От своя страна аз се съобразявам с него и не го срещам с другите кучета. Пускам го да си играе само с маци. Тъй като обикновено жените имат маци ги оставяме да си играят, докато ние примерно гледаме някой филм.

Нали сме стари другари - помагаме си. Ако аз си харесам момиче, отиваме заедно при нея и той им прилага безотказен номер - крие едното си око, а те така се захласват по г-н То, че момичето приема и мен за забавен.

Не може да сме еднакви, имаме си и различия - аз не обичам пушачките, докато г-н То е влюбен в тях и има учудващо безчувствен към тютюна нос. Всъщност подозирам, че си затваря носа защото е глезльо и за целувки, игри и лигня е готов на какви ли не жертви.

Още много мога да ви разказвам, но нямам време. Всъщност нямам и клип, но намерих с едно, което много прилича на моето. Само дето моето е по-мъничко, колкото писалка. Да речем колкото bic.