петък, октомври 19, 2007

Да работиш с миризливец

"Много можеше да се каже за личната Вонята на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата бе толкова наситена, че се собствена индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка"
Истината
Тери Прачет

Не се трае бе хора! Хич, изобщо ама дори никак. Това е не просто миризма, това е Воня.

През пролетта сменихме офиса на фирмата. С оглед промените и реорганизацията на мен се падна съмнителната чест да работя в една стая с най-неприятният колега. За него може да се каже, че освен чисто човешките си анти-достойнства има и твърде характерна миризма. След една седмица в стая с него проведох ободряващ разговор на тема: мецо, миришеш! Има ефект за около седмица. Уви...

Новите колеги бързо оцениха предимствата на телефонната централа, а когато някой външен човек влезе в кабинета, оставя вратата зад себе си отворена и се озърта странно. След това бърза да излезе.

При нас понякога се говори на висок глас, а темата е свързана с естествената вентилация или инак казано - отварянето на прозорците.

Днес следобед ми се догади, заболя ме глава и станах раздразнителен. Отидох да се наплискам с вода а когато се върнах усетих чудния спарен въздух. По този повод украсих бюрото си с надпис. Така е разположен, че не може да не го видиш щом влезеш в стаята.


Сега играем играта с прости правила. Първо действие - оставам сам и отварям прозорците. Второ действие - не съм сам, прозорците се затварят и имам главоболие.

Как да не псуваш, а?!