Говорим си по телефона и зачекваме темата за елитите. Онези, интелектуалните, които двжат нещата, а не клуба на мъдреците и пророците. Тя се смее звънливо, не вярва че е елит – селски елити нямало. Ех, поемам дъх и се каня да започна реч, но тя се смее още по заразително. Знае, знае като баба Доста две и двеста.
И пак се смеем, за да не плачем, докато си разказваме за онези странни жени, сякаш програмиани от рождението си да раждат и отглеждат деца. Въпреки това с упоритостта на магаренцето пред моста завършват училище и университет, намират си мъж, раждат, а после отиват в държавната администрация. Там оцеляват кротко до пенсия, пазени от закона, бавно и методично протривайки бюрото с лакти.
***
Сега е граничен полицай, женен е за ученичесата си любов и усърдно се размножава.
***
***
- Един милион, четиристотин и много хиляди?!
- Много ли са?
- Много е, как получи сумата?
- Ами не знам! Аз като видя цифри и ...
Да съм помогнел, защото ставала тъпа видела ли цифри ... само като види цифри, наперкана жена.
Поне се оказа, че не само аз едвам съм завършил гимназия, заради математиката. Някак ми е по-леко с това знание.