Кратки

Говорим си по телефона и зачекваме темата за елитите. Онези, интелектуалните, които двжат нещата, а не клуба на мъдреците и пророците. Тя се смее звънливо, не вярва че е елит – селски елити нямало. Ех, поемам дъх и се каня да започна реч, но тя се смее още по заразително. Знае, знае като баба Доста две и двеста.

И пак се смеем, за да не плачем, докато си разказваме за онези странни жени, сякаш програмиани от рождението си да раждат и отглеждат деца. Въпреки това с упоритостта на магаренцето пред моста завършват училище и университет, намират си мъж, раждат, а после отиват в държавната администрация. Там оцеляват кротко до пенсия, пазени от закона, бавно и методично протривайки бюрото с лакти.

***

Седим на бордюра или просто стоим. Понякога сме на пейка, друг път на масичка в евтино кафене. Той замислено кротко ме съветва да се „хвана” на работа в бинго зала. Бил съм си губил времето а и не съм изкарвал достатъчно пари. За пореден път му обещавам, че като се върна в София непременно ще попитам дали търсят хора, в тази или онази зала...

Сега е граничен полицай, женен е за ученичесата си любов и усърдно се размножава.

***

В градинката на Кристал сме и обяснявам, че реализацията на идеите му ускорят идването на икономическата криза, която така или инак ни е пред прага. Цветисто обяснявам за чудовищните последствия от анархистично-социалните му идеи, а той се опитва да разбере за свободните капитали, които не се реинвестират а се насочват към сектори с по-бързи печалби.

Прекъсва ме и дума, че не ме ще вече в партията си, щял съм да съсипя мечтите на хората. Гадняр, а вече се виждах поне в утравителния съвет.

***

- Един милион, четиристотин и много хиляди?!

- Много ли са?

- Много е, как получи сумата?

- Ами не знам! Аз като видя цифри и ...

Да съм помогнел, защото ставала тъпа видела ли цифри ... само като види цифри, наперкана жена.

Поне се оказа, че не само аз едвам съм завършил гимназия, заради математиката. Някак ми е по-леко с това знание.

Добави в Svejo