Първо мислех да озаглавя това нещо – Хаотични шантавелости, но ми се стори твърде префърцунено; когато пък текста бе завършен, отговаряше твърде добре на из първом избраното заглавие. Освен това префърцунените текстове обикновено имат увод досущ като този, който ви уверява, че не e префърцунен и глупав.
Една умишлено търсена тавтология, едно не тъпо писание, досущ като: Един не тъп американски филм, който разбира се е тъп.
Вчера прочетох, че когато на котките им стане ясно, че иде умирачката бягат и се крият, за да са сами с агонията си. След това не четох нищо 24 часа. Така постъпвам, когато чета нещо тъпо, натоварващо или много умно. Не е от куртоазия, просто се налага, тъй като не помня много. Текстовете ги чета бавно, препрочитам ги колкото се налага с надеждата да запомня нещо. Ама не винаги сработва. Как завърших училище, че даже и университет си остава загадка.
Не обичам котки.Твърде са своенравни а за двама своенравници на няколко квадрата няма място. Песовете ме кефят, ама ги уважавам, затова и не гледам куче в апартамент. Не само де, уважавам и себе си, а това ми ти косми, смрад...аре у лево – казва брат ми в такива ситуации. Не знам защо у лево. Може да има нещо общо с това, че обича котки, може пък да е по интересно от десното. Дори комунистическо звучи, айде у лево, оди в ГУЛАГ. Стана и политическо.
Всъщност исках да кажа, че ми е гадно и се чувствам като щастлива котка, далеч от думи хорски. Досущ като Зайо Байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски.
Абе не знам дали съм скрит успешно, ама два дни не съм си подавал носа от къщи. В петък по обективни причини – така ми се изду коляното след срещата с асфалта в четвъртък, че не можех да ходя и в края на деня се срещнах с милите хора в Пирогов.
Да ама не се скрих съвсем успешно, защото вчера един приятел се донесе, заедно с разболелия се комп. Да го лекуваме. И бира да пием. Е да, ама от бирата или от приказката - не само не го излекувахме ами и му ампутирахме и здравия крак. Така де, хард диск.
Днес пък си играх на мълчанка, не вдигах телефона повече от разумното. А народа се счупи да звъни, почувствах се като че съм на работа. Аз пък не им вдигах. Като ми е зле се крия бе хора, няма ме, не ми требе съчувствие.
Аут съм.
Капут.
Презерватив.
Писалка.
Паралелепипед.
Гошо.
Господинов Гошо.
Писна ми от теб, като Маркес и Сто години самота, когато го прочетох за първи път едно лято ми влияеш – полудяващо. Ама ще те дочета, откачалник такъв.
Отидох да се изплезя на света. Като закъснелия роднина или цар. Все последен. Ама не съм аристократ, въпреки че днес обядвах слушайки Менделсон, Моцарт и други разбирачи от музика. Най много слушах Пахелбел.
Оказа се, че куцо, сакато и кьораво, се прави на музикално и е пльоснало нещо в Ю Тубето. Бахти Канон-а. Пахелбел би си изгорил нотната тетрадка и би разтроил камертона си ако ги чуе.
Котките върху горещи ламаринени покриви. Баси класиките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар