Ляйняна история - недовършена

Сънувах умрели. Станах и си разигравах разговорите, които щях да проведа. По едно време се събудих усетен - ама те и двамата са умрели, не мога да им звънна по телефона. Язък.

А какви интересни хора са. Бяха де, ама за мен са си в сегашно време. Много им се радвам, дори когато ги сънувам.

Дедо ми бе пичага, бохем, веселяк, сладкодумник, и любимец на жените. Да се отбележи - синеок и русоляв. Освен това умря на 73 години с 2/3 от косата си върху темето, строен и почти до последно в по-добра физическа форма от мен. Аз не съм кекав, ходя по гори, карам колело редовно...

Бабето е била висока за поколението си, с як кокал, горда, правдива и справедлива, хубавица без да е красавица. Твърда и печена. Много печена ама това е нищо пред твърдостта и. Едва третото раково заболяване за 30 години я уби и то по нейна воля. Не човек а желязо, махни ги тъпите комуняги.

Какво общо има умирачката с лайняните истории ли? Умирачката драги ми читателю е реална и естествена форма не битие, каквито са яденето, пиенето, веселбата, любенето, чукането, свалките, писането, мисленето, спането, предизборните обещания, паметниците на незнайния войн. Какво да ги продължавам, след като сега за срането ми е думата?

Та както е известно на мнозина, четенето ме радва твърде много. Поради естеството на местожителството ми и произтичащите режийни разходи се налага и да се трудим, понявгаш повечко. Именно за туй и тъй важното за духовното ни състояние - четене, се налага да се върши в предназначените за други работи помещения.

Тези помещения си ги уважавам много, гледам все да имам нещо за четене там, тъй като в дни на лишения или бързане съм чел етикети. А те не са твърде интересни за жадуващата
писано слово душа.

Няма значение колко е джиджана тоалетната, wc, ОО, кенеф, клозет, нужник, серник или както там го наричате. Има си нужда от писано слово.

Добави в Svejo