събота, юли 21, 2007

Има резон

Събуждане. Глава камбана. Някак болнав глад, досущ като въздуха. Може би има връзка с изложението на жилището. Гладът пък е свързан с лятото и 12 часовите работни дни без регламентирано време за кльопачка.

Ставам и правя течение - вратата на балкона и вратата на кухнята. Мда, вече се живее някак си. Разсъждавам пред хладилника над закуската или обяда. Пържените филии печелят с едни гърди пред супата, защото месо няма. Не съм купувал от две-три седмици. То няма и смисъл; прибирам се в срамно късно време и за последния месец съм изхвърлил почти всяко нещо, което не е тъпкано с консерванти.

То тези консерванти барем да ме консервираха и мен… Ама цъ, приличам на призрак, снощи се видях в огледалото на кенефа в „Грамофон”.

Инак в „Грамофон” един пич бе поканил блогъри, колеги и дружки от гимназиалните си години. Направих нужното - с познати от по-ранни срещи сторих реалните наздравици, както си му е редът. Те вървяха с поздрави за бъдещи бракове, разкази за прецакани любови, ревниви жени. Не пропуснах протоколни запознанства с виртуални опоненти. Имаше и свалки, даже пробваха с призрака.

Бохемът-рожденник бе очарователен, когато черпеше родженнички от другите маси с хубаво вино. Бутилки. Хвала! Аз ще си остана винаги малък човек. Дори и битник не става от мен, твърде много съм привързан към сапуна и водата. И липсата на миризми. Навярно заради перманентната ми хрема, наследена от детството.

Лъжа, просто съм с еснафска душица.

Все се чудя защо някои неща от детството свършват в пубертета, а други си ги взимаш? Всъщност нямам прашни подаръчета от предишни рождени дни. Като класически малък човек, не обичам рожденните си дни - тъпи пожелания, ненужни подаръци, насилени усмивки и веселост. А снощи пичът ни изненада, поне мен. „Ела да пийнем!” – „ОК”. „Дзак, има РД след полунощ, затуй си вдигнах гъза от Филиополис до Софето, а после драпам към родната Варна за семейна гощявка за рождението на бохема”.

Малкият човек дори не го попита за лазарниците дето направи; при бохемите няма нужда, както навярно и при дамите, каквито не съм и срещал. Май са ми обявили игра на криеница.

Седя и си чета "Естествен роман" на бате Гошо Господинов, както си му е реда в Кенефа. А кенефът в дома ти винаги трябва да е с главна буква. Срам ме е! Инак и е непочтително. Кенефите са меката на четенето. В нито една библиотека не са прочетени толкоз книги. Хареса ми, че четях главата ОО именно в Кенефа, а не нейде другаде. Има резон някак си…

"... в собствения ти домашен клозет можеш да влезеш по всяко време и без нужда. Можеш да киснеш с часове, да четеш книга или да прелистваш комикси. Можеш просто да си подпреш главата и да мислиш. В никоя друга стая човек не остава толкова сам със себе си". Е как да не ти е кеф да четеш такива мъдрости в Кенефа си вършейки най-естественото наред с дишането, спането, пиенето и яденето? Има резон някак си.


Няма коментари: