Из записки за добрите старини - №1

Здравей драги ми Смехурко, както ти обещах тъдява ще пиша за добрите новости в родината ни. Тъй като обаче не съм журналистин и до мен не стигат такива, ще пиша за добрите старости. Та рекох да започна драги с туй, че живеем в една прекрасна страна. Е, полетата не раждат по три пъти на сезон, както в оназ тракийска песен, но раждат такива дивни цветове, че на человек му става мило на душата.

Тъдява имаме и слънце, имаме море.

Изобщо тук, у нас братко е голямо джамбуре. А и как да не е, но сме будали, щото ако пожарите и незаконните строежи не спреме, скоро тук и дъждец няма да вали.

Та разправям ти значи, че мръсните пари не са залели с бетон цялата ни наново поевропейчена родина. Тук и там се намират разни прекрасни местенца, където може да си отдъхват и человеците с по малко парици, но на воля и с мерак досущ като на големците в нашето царство.

Бъди здрав и до скоро. А ти не се притеснявай и ми пиши, че и аз да се науча какво се случва в нашето царство - господарство. За хубавите работи де, аз лошите и без теб ги виждам добре, знаеш.

Добави в Svejo