Преди години в София се появи Джаз ФМ радио. Бе голяма еуфория, а аз подобно на много приятели и познати очаквах много, радвах му се, слушах го дни, че дори и седмици след старта му. После пък стана това, което стана а не биваше.
Когато стартира въпросното радио вече почти не гледах телевизия, затова е цяло чудо факта, че съм гледал интервю със собственика на въпросното Джаз ФМ радио. Той каза нещо подобно - ще пускаме музика, която няма да уплаши случайно попаднал на честотите ни човек. Запомних го, а през годините си го припомнях, почти всеки път, когато слушах набеденото за "джаз" радио. Става ми, не друго а все по-обидно. Навярно защото така и не разбрах, що за критерии са тези определящи за по-ценни "случайно" изкушените от любителите?
Аз както повечето хора съм слушал някога и това, което мнозина наричат с насмешка - пенсионерски джаз - Клайдерман, други бля-бля... после пораснах, слушах предаванията на Емил Войноков, Зоната за Рок и Джаз по Хоризонт, ВВС, после други работи, а необятният Интернет предостави още купища възможности, които не можехме да наваксаме от старите броеве на италианското списание Musika JAZZ, което тогава се продаваше по 3 лв за брой.
Размислите по темата ще продължат, но друг ден. Или нощ.
Дотогава предлагам на вашето внимание японската група EGO-WRAPPIN' . Обърнете внимание на композицията Paranoia, както и на Kuchibashi ni cheri, от албума им от 2002 година.
Финал ли? Не и от снобеещ се гад като мен. Ето една разкошна песничка, която не е в джазовите стилове и е на светлинни години от всичко дрън-дрън, мня-мня. Все пак това не е Джаз ФМ - София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар