Офца, уфца, уфцъ, уфсъ ...
тъпо, по-тъпо, най-тъпо, ...
тъпо, по-тъпо, най-тъпо, ...
Поредните шеги на Създателя, комуто редовно разправям вечер преди лягане за жизнените си планове. Понякога са дегизирани като недоразумение в женски образ. Мяркат се из жизненото ми пространство и за жалост създава активности, я обяснени в Теория на хаоса, я в Мъртви души.
Ден съвсем обикновен, нямам време да депресясвам, камо ли пък да обядвам. Час следобеден и по точно в часа, когато на чиновниците им се спи и ми звънят с умни въпроси. Та тъкмо съм захапал на къси пасове програмиста и секретарката ми звъни с питане дали е у мен онзи там диск. У мен е, ще ти го дам след малко. Ама то трябвало щото ... ала бала - я беги - затвор телефончето.
Освобождавам се, диска е надлежно открит и се понасям да чуя и аз инструкциите от фирмата доставила централата. Нося се и забелязвам едно чалга Барби да дудне нещо на нашата секретарка. Тя нашата пък е малко джаста-праста с гадовете, умее да настоява и съвсем не е излишно мила. Та същата стои и гледа Барбито, както после сподели с презрение, ама скрито усърдно. То пък Барбито говори повече с ларинкса, отколкото заради активности породени в една без мускулна част на инак хубавата главица.
Аз обаче нямам време да се наслаждавам на куклата та давам диска и питам. Барби се прави, че не е чула. Брех, аз питам пак. Барби пък не захапва, но поздравява по име и то много сърдечно шефа, който минава по коридора. Питам трети път. Барби дудне нещо без връзка, за някакви технически лица, каквато не била, ама ако сме имали сървър ... дъра дъра. Ех, въздъхнах си на ум, ама питам за четвърти път. Тя пак дудне нещо. Прекъсвам я - ама кажете, че не знаете де - и си тръгнах удивен от туй жена.
А то едно жена: перхидролено, с модни спортни цървулки и панталонки показващи хубаво кръстче. Също и едни ми ти рамене, както и малко белеща се кожа. И малко пиърсинг, както и телефонче с верижка. На края на верижката си имаше червено камъче - колкото лешник. Почти като скъпо. Ех, къде ми е бе ем ве то, ъ?
То нищо чак лошо нема, ама при нас не бе дошла за кеф някакъв, а за да дава инструкции. То пък реши да инсталира софтуер. Само дето имало нужда от сървър, май. Апачи, друго или ес кю ел ти трябва? Не знаела, щяла да каже на техник, щото нали не е техническо лице и е дошло само да инструктира а ние задаваме въпроси, които ги няма в списъка и го сочи. Ми що си тръгнала да инсталираш бре булка? Не знае. Аха, ами добре, но другия път ще пратя въпросите предварително, за да се подготви.
За другия път ще си купя скъп джи ес ем. На изплащане. Ще си направя татуировка. Няма да питам трудни неща. Ама да пратят някоя метълка, поне лаф да става. Тъй де.
"- Идат като овци, бегат като овци.
- Що е то?
- Овци."
Хиподил - подобно на Хипократ, Херодот, Херакъл но съвсем не подобно на Хера.
А всъщност, жените понякога са други...
Няма коментари:
Публикуване на коментар