Една вехта история

Някога когато бях съвсем мъничък, сред нас децата в основно училище Христо Смирненски нямаше сегрегация. Това бе тъй, защото навярно най-важното в игрите бе да си бърз и съобразителен, ако може и двете. Всъщност при нас нямаше и малцинства, затова и единственият циганин във випуска ни бе подтискан само от мизерията. За невъобразима нищета ми разказаха веднъж съученици, които му били на гости.

В часовете преди или след занятията в училище момчето играело особена игра. Основна роля в нея имало едно просто съоръжение в двора. То било изготвено от дървена касетка за плодове обърната с дъното нагоре, закрепена върху дъното плочка от настилката на тротоарите за тежест, къса пръчка която да държи единия край на касетката във въздуха и нож прикрепен така, че дългата му остра страна да се забива в земята, щом някой дръпне дългата връв завързана за пръчката. Играта се състояла в разхвърляне на трохи от хляб по двора, които правели малка пътечка стигаща под съоръжението и търпеливо чакане.

Не разбрах дали гълъбите и гугутките били вкусни. Вероятно е въпрос на глад.

Добави в Svejo

Чудо

И тъй, откакто за пореден път пуснаха да си ходи сезонния работник - лятно часово време, в моя тих живот настана истинска промяна. От отявлен същи караконджул заприличах на силно младеещ консуматор на пенсионни фондове.

Изпървом програмата ми се стори странна, но после и свикнах.

Настане следобед и сънчо ме милва.
Към 7 намигам от ляво.
Разходка.
Вечеря.
В 10 намигам и от дясно.
Нейде в 11 започвам упражнения в синхронно мигане, в тон с мигащите очи на девойката отсреща или в дни на лишение с прозорчето на qip-а.

В няма и полунощ с Морфейката сядаме да си пием тъмно пиво.

Хубаво, ама ранното лягане води до ранно ставане! И тази сутрин пак се събудих преди алармата на телефона гадняр. Стискам, стискам очи ама нъцки, не мога да заспя. Ама то както е тръгнало и на работа ще започна да ходя навреме!?!

Тази сутрин имах Толкова Много Време, че даже си направих пържени филийки, които излапвам сега.

Пък след душа се загледах, ама то черното под очите зачезнало, кожата се поопънала и ако слушам даже мога и да с разхубавя.

Тази вечер мисля пак да вкараме по някоя тъмна бира с Морфей, а после да ходим да зяпаме женски дупета.

Добави в Svejo

Конкурс за дупета:)

Наше дупе спечелило:)
http://www.spiegel.de/videoplayer/0,6298,23406,00.html

Добави в Svejo

Ду-енд-е

Петък вечер. Тогава или чукаш или ти го начукват. Останалите гледат телевизия.

Неколцина пият бира и говорят за чукане: своето, твоето или на другите. После пият още бира и отиват да чукат или да им го начукват.

Пикаят.

Отиват да гледат. На кой му пука за голи хора?

Умници разправят, че воайорството било обратно на ексхибиционизъм. Глупости, това е изкуството да не те забележат.

Градът.

София. Онази, която тази сабален бе в мъгла като млеко. Досущ като другата, която депресира цял град.


Дори тя не може да скрие това, което убягва на родната полиция.

Да оставим природата, да говорим за хората ...

В София пак се снима филм.

Ахъм, а съдебната палата е нещо като като нищо, има си знаменца.

Ех, Москва, Москва ... а сега как ли е в Москва?

Глупости, аз не харесвам Чехов, но харесвам Невски. Поне храма.

А фонтанчето е чудо. Свети но не пее. Не пее ама свети.

Цветно.

А пък народа си го снима. Заедно с двореца на мосю президонф.

И аз бях там - скиви Пепа на портретен.

Ама пък царския е по-джиджан.


Даже без герб.

На кой му пука за дворци и гербове? Живота е един пазар, ту печелиш ту губиш. А продавачите се опитват да ти пробутат някой и друг ценен боклук. Наричат това - антикварна търговия.

Над нея бдят старците.

Синодалните.

Ду енд е?

Цъ, вечен енд е.

ТИ го прочете до края!

Не си сам мой човек!

Не бе, не че си луд.

Не че не си.

И тя го прочете.

Аха, двама сте.

Рамо до рамо.

Или каквото там искаш до нейните.

Ето ти ду-енд-е-то.

Добави в Svejo

Нагъл човек с извратено чувство за хумор - що е то? Рекламист.

Не всички ангажирани в огромната машина наречена реклама заслужават горното съждение. Ще използвам обаче горните епитети както и цветистото сравнение за свинчето и звънчето, по отношение на част от работещите в творческите отдели на рекламните агенции.

Хората създаващи самоцелни, безвкусни, обидни или откровено просташки реклами твърдят, че няма лоша реклама. Тъжното е, че има наивници, които им вярват не само по света, а и у нас. В аргументацията си наблягат на това, че подобна реклама бива обсъждана в обществото и по този начин марката влиза, макар и през задна вратичка в съзнанието на потребителя. След това оставало да се изчисти лошото отношение и той става клиент, навярно и лоялен.

Мнението ми за горните съждения може да бъде изразено и с една дума - алабалистика. Но тъй като нямам за цел да влизам в теоретични спорове, просто ще споделя своето отношение към две от най-пошлите реклами, за които се сетих след срещата ми с това рекламно пано.

1. Бенетон с кампания от началото на 90-те годин на ХХ век, в която използваха окървавената фланелка на войник участващ във войните в Югославия.
2. Калвин Клайн с кампанията си от същия период, в която участваха малолетни (10-12 годишни) манекенки. Момичетата бяха облечени в тесни потници и къси полички и седяха в предизвикателни пози с отворени крака и ясно виждащи се бикини.

Навярно за да са в крак с тези странни тенденции у нас се предлагат подобни реклами. Една от тях е нереализираната рекламна кампания на маслото Президент, в която главен участник са крави, решили да сложат край на живота си. Те са стигнали до тази злощастна идея, защото потребителят е отказал да купи продукта на техния "труд".

Това че животните бяха в жилища и одежди типични за буржоазията от началото на 20 век само показва, колко е нелепо да се учиш само от американски учебници. Колкото до глупавото използване на темата за смъртта и проблема със самоубийствата, показва незрялото или просто болно мислене в творческите отдели.
Ще споделя и нещо лично. В резултат от кампаниите си Бенетон, Калвин Клайн и други подобни компании, получават червен картон придружен с перманентно вдигнат среден пръст от мен и множество други потребители по целия свят.

Дами и господа рекламодатели, замислете се преди да дадете парите си на некадърни, нагли и с извратено чувство за хумор - рекламисти. Сторите ли го ще поставите маркетинговите си екипи в много трудна ситуация а марката си в нерадостна за вас класация.

Добави в Svejo

За любопитните

Тъй се случи, че скоро бях на домашно събиране. Навярно заради пасивността на останалите - окупирах за известно време компютъра и започнах да избирам музиката. Любопитното в случая е не това, че музикалния ми избор не се понрави на повечето, а в туй че повечето композиции бяха непознати на събралите се.

Тогава си спомних и какво ми разказа на една блогерска среща Щепселинка, тя преглеждала плейлистите ми в last.fm, защото намирала там ценни и нови за нея неща.

Именно затуй, реших да се похваля, пък може да си менкаме интересни музики.

Тук са такива, които съм добавил ръчно, от време на време ще добавям и нови, че са мъничко.

Тук просто списък, с прослушани в последно време.

***

За по-любопитните

Снощи бях уморен и направих дълга разходка. Във времето бе около час, но ефекта от хладния въздух и чудесната гледка бе - чисто съзнание и усещане за щастие.

Добави в Svejo

Да работиш с миризливец

"Много можеше да се каже за личната Вонята на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата бе толкова наситена, че се собствена индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка"

Истината
Тери Прачет

Не се трае бе хора! Хич, изобщо ама дори никак. Това е не просто миризма, това е Воня.

През пролетта сменихме офиса на фирмата. С оглед промените и реорганизацията на мен се падна съмнителната чест да работя в една стая с най-неприятният колега. За него може да се каже, че освен чисто човешките си анти-достойнства има и твърде характерна миризма. След една седмица в стая с него проведох ободряващ разговор на тема: мецо, миришеш! Има ефект за около седмица. Уви...

Новите колеги бързо оцениха предимствата на телефонната централа, а когато някой външен човек влезе в кабинета, оставя вратата зад себе си отворена и се озърта странно. След това бърза да излезе.

При нас понякога се говори на висок глас, а темата е свързана с естествената вентилация или инак казано - отварянето на прозорците.

Днес следобед ми се догади, заболя ме глава и станах раздразнителен. Отидох да се наплискам с вода а когато се върнах усетих чудния спарен въздух. По този повод украсих бюрото си с надпис. Така е разположен, че не може да не го видиш щом влезеш в стаята.


Сега играем играта с прости правила. Първо действие - оставам сам и отварям прозорците. Второ действие - не съм сам, прозорците се затварят и имам главоболие.

Как да не псуваш, а?!

Добави в Svejo

Особености на съвременните музикални клубове – първа част

/разкази без картинки/

Китните чалгари
в клубче се събрали.
Цици ще подрусат,
мускулът да лъснат...

Додасната предистория

Пръкнах се в градче, в което се деляхме по множество способи: по квартали на произхождение или местообитание, по училища, по музикален вкус и дори по материално благосъстояние. На последното още тогава не обръщах полагащото се внимание, тъй като бях човек на духа, а това са особняци с които няма да ви отегчавам.

Бях уважаващ себе си млад човек или иначе казано упорито чудовище и отказвах да бъда асоцииран с каквато и да било музикална или социално обособена група. Тогавашните бяха малко и съвсем не можеха да обемат многопластовата ми (почти по Шрек) същност: метъли, хулигани((!) Кой ли борави още с това понятие?), рапъри и дискари.

В годините до към 1992-1993-а по дискотеките все още властваше добрия вкус. Музикалният подбор бе предино от модерните тогава поп и диско хитове, закракто пробудилия се алтернатив, както и набиращият популярност хип-хоп. За да си починем а и и да ни дадат възможност да усетим анатомичните особености на другия пол, които тъй неудържимо ни привличаха разнообразяваха тези три часа свобода с балади, които някои наричаха блусове.

Слуховете разказваха, че в селските дискотеки се игрели хора, а в паузите им пускали гръцки и сръбски песнички, понякога и „Камъните падат”. Усмихвахме се на тези историйки до момента в който след Роксет чух нещо. Не знехме как да наричаме това нещо и затова си служехме с порой от думи. От лингвистичното ни затруднение ни избави придобилата ново значение демичка - чалга.

С появата на чалгата диско водещите се сблъскаха с явлението младежко недоволство. Мощни звукове у-у-уууууууууу и йе-е-ееееееееее из десетки млади гърла се разнасяха при смяната на ритмите. За това пък на площадката за танци стана по-слободно. На някои музикални стилове ставаше все по-спокойно и тъй до отпадането им от програмата на водещите.

Минаха години, аз вече изживявах последните си години като тийн-нещо си и то в друго и много по-приятно за мен тогава селище. Там имаше богат избор на вдъхновяващи анатомични форми, творчески натури желаещи да спорят, танцуват и се забавляват по моя начин. В онези години за първи път се появиха тематичните вечери.

И настана веселба ...

Наричам почитателите на кича в музиката, облеклото и поведението – селяндури. Убеден съм, че и те ме наричат по същия начин заради очевидните ни културни различия. Та тези дами и господа любещи ритъма на нещото наречено чалга се оказаха същински хамелеони. Играят нечестно и това не ми допада, ама хич.

Още преди десетина години всичко тихо и кротко се рагламентира, те си слушат чалгиите и тресат цици, задници, бедра, бицепси, шкембета или кой каквото има. Останалите си правят кой каквото си ще. Цареше мир и любов, а отдолу и презрение. Изглежда точно последното не се хаеса на любителите на чалгата.

Известно е, че момичета с гарваново черни или перхидролено руси но прави коси, ходещи и танцуващи върху умопомрачително високи токчета имат славата на завидно неосведомени за всичко с изключение на – грим, ефектни парцалки, мъже с кинти и разбира се - как да разкарат онази кранта от мъж с кинти. Вярно е също, че мъжете с прилипнали фанелки от скъпи (или поне привидно) марки, ризки разкопчани до гърдите (ако може бели), мощни мускулатури, които гравитират около въпросните моми имат не по-добра слава.

И тъй, нещо се счупи. Света вече не е това което бе. Местата където се пуска нещо „електро” престанаха да са места запазени за „дроги” и маргинални люде. Щом станаха модерни и секси, на тези места бавно и полека се настаниха любителите на скъпи(те) неща.

Тъжни софийски реалности

Ако случайно решите, че утре или в петък вечер ви се танцува на нещо „електро” поразпитайте за клубчето, мащото дами и господа - истина е - хауса е новата чалга!

За радост новите чалгари са си досущ като старите чалгари, обичат същия кич в заведенията и се обличат по същия униформен начин. Е, някои са дегизирани, но момите се разпознават лесно по цървулките на тънки токчета (я ми поскачай моме на тез иглици), пък казват че мъжете също имали издайнически остри цървулки навярно с гьон.

Нима да се плашиш, ко...

Има и хубава новина, ако случайно се озовеш на едно място с тях, просто почакай да мине полунощ, повярнай най-късно до 60 минути след този магически час те изчезват от заведението, като тъмнината в секундите преди утрото. Навярно тръгват към традиционните си обиталища, а ти можеш да си потанцуваш на воля. Обаче ако не си платил входна такса, видиш ли ги – бягай. Аз тъй правя.

Добави в Svejo

Туйцък - онуйцък

Чета и си мисля -
що ли сън я не иска?
Но щом тъй го изрече,
май ясна е вече.

Добави в Svejo

Защо си сам даскале?

През тази седмица разговарях с умна млада жена, притежаваща успешна агенция за недвижими имоти. В разговора обърнах внимание, че изрядните документално, но незаконни по всяка друга логика строежи влияят лошо на пазара на който оперира. Призовах я тя и колегите и да окажат натиск върху правителството, на ниво браншови организации, преди пазара на недвижими имоти да е изпаднал в колапс.

Тя предпочете да сменим темата и да разговаряме за маркетинговите практики на бранша. Стана ми тъжно, заради явното бягство от лична отговорност, колкото и да е малка тя.

През вчерашния ден, докато се проправях път, през блокираният от учителският протест център чух и мърморене от недоволните за удобството си граждани. Едни граждани, чието мислене е твърде далеч от градското, защото градът винаги е бил мястото, където се ражда прогреса.

Уважаеми дами и господа собственици на предприятия, сега е моментът да демонстрирате гражданско съзнание и да подкрепите протеста на българските учители чрез браншовите си организации. Не го ли сторите, всички последващи приказки по отношение на проблемите на българската образователна система, ще са обикновено мрънкане.

п.п. Дори браншовите организации да не подкрепят сега учителите, но другите синдикати организират национална стачка, аз ще взема отпуск за да съм солидарен с протеста. Вярвам че ще сме мнозина, защото това дами и господа е начина по който работи общество, претендиращо да бъде гражданско.

Добави в Svejo

Важно и смешно

Забавно е това.

Наистина важното и жалкото е това.

Жалко е, защото на правителството не му ... освен в изборно време.

А то, какво? Огледал се Илия, пак в тия!

Добави в Svejo

Добрутру

Мъжете от поколението на дядо ми сутрин произнасяха едно бодро - добрутру! Ех, чуя ли този израз на лицето ми светва една бодряшка усмивка,а доброто ми настроение се пробужда тъй, сякаш някой е запалил клечка сух кибрит. За жалост нашето поколение е занемарило поздравите, но ако сабален чуеш някой да изрече - добрутру и видимо едва ли е празнувал повече от 30 пъти Димитровден може и да съм аз.


В какъв стил е тази щуротийка? Не че има значка ...

Добави в Svejo

Моцарт vs. футболните хулигани

Или мечти а ла Si j'étais roi

Учените правят всевъзможни опити свързани с едно от най-великите човешки творения - музиката. Благодарение на тези опити знаем, че когато системно се пуска симфонична музика на растенията - те растат по-бързо и раждат по-вкусни плодове, млеконадоя при кравите се увеличава а затворниците са по-спокойни. Имайки това знание, навярно обществото ни ще успее да се справи с един от проблемите на съвремието ни - футболното хулиганство.

В събота вечер станах неволен свидетел на поредната хулиганска вакханалия по улиците на София. Млади мъже се гонеха и биеха по бул. Цар Освободител, по тротоарите лежаха неадекватни част от падналите в боя. Оцелелите и преследвачите им тичаха по платното изскачайки рязко пред колите за да избегнат или да нанесат ударите си ...

После дойдоха полицейските коли с кучетата, а подир това и линейките. Шум, стрес, наранени хора, наранено его, желание за мъст чакащо следващият мач, когато едно лумпенизирано общество ще проведе своята нова вакханалия в чест на насилието, а не на Бакхус.

***

Един патил мъж някога казал по повод войните - това е безумие, стари мъже пращат млади мъже на война. По добре да намерят необитаем остров и народите да изпратят своите политици, за да разрешат проблема със своята кръв.

За жалост, няма как да приложим тази идея, тъй като хората бидейки тълпа, са кръвожадни и безразсъдни. Не можем да успокоим народите желаещи война, както не можем да усмирим и футболните хулигани желаещи кръв. Какво можем да сторим тогава?

Можем да постъпим като с растенията, животните и издънките на обществото - да ги облъчим с ведра симфонична музика. Това може да са малки весели клипове като това по-долу. Не е проблем да се намерят пари и екипи от психолози и социални антрополози, да подберат подходящи видео клипове със симфонична музика, които да се пускат по време на почивката или след края на мачовете. Средствата за това ще са в пъти по-малки от тези, които могат да се спестят ако само за година се намали на половина броя на мачовете охранявани от полицията а не от стюарди на клубовете.

Ех, ако бях цар поне за ден, навярно щях да разкажа за моите мечти на г-н Платини, пък той да ме послуша. След туй навярно щях да бъда убит от почитателите на чалгата и Марс.

Добави в Svejo

Кочина

Навярно си гледал футболен мач между софийските "грандове" Левски и ЦСКА и си чул как си подвикват: "кочина е ЦСКА" и "Левски свине". Освен това на стадионите се случват и всякакви други неща: хвърлят се бомбички, трошат се седалки, става бой, развяват се знамена със свастики, люпят се семки и понякога се гледа и мача.

Тъй като мачовете от родното първенство са скучни, понякога се замислям над причината поради която се обиждат вкусните свине, приписвайки им се лумпенско поведение на обществото предпочитащо ги в цвърчащо състояние, ако може с биричка или ракия. Разсъждавайки над двата слогина - "кочина е ЦСКА" и "Левски свине" стигам до извода, че свинете от Левски живеят в кочината наречена ЦСКА.

Да, ама не.

Всъщност не искам да обидя никого, тъй като и аз съм ходил на мачове. Виждал съм страха на съдията, когато зад гърба му ревнат стотици гърла. Виждал съм и множеството отпадъци след мачовете на и около стадионите. Потрошените коли, витрини, изпомачканите градинки и други отишли зян стоки. Още ме е яд, че не наказаха адекватно идиотите убили с бомбичка момчето, което просто си пиело кафето близо до "патриарха".

Именно за тези неща се сетих, когато вчера се разхождах в Борисовата градина.

Тук емблемата на "любимия отбор" е леко стъпкана, но иначе и глави могат да падат ако го стори друг ...

Нека сме готови, да сме готови, нека сме готови за порнографията с претенции за еротика на стадиона. То и без друго действията на терена са със скоростта на тантричен секс.


А инак Борисова градина е едно прекрасно място подходящо за разходки, каране на колело и други деятелности.

Има и километри алеи в истинска гора.

Ако искаш другия път и ти зарежи мача, ела да се разходим или покараме колело.

Добави в Svejo

Ех Нешке, ох Нешке - Робева та Робова...

- Хей, вие! Да, точно вие. Искате, а? Щом искате готови ли сте за:

• ъндърграунд бийт;
  
• ъндърграунд ритми;
  
• да бъдете бялата птица, кацнала на жицата;
  
• да се потопите в бесните ритми на шопски суинг, джиновски рок и граловска танга?
  

Ами не съм готов, защото:

1. Не съм шоп, граловец или джиновец (ако така се казва туй чудо).
2. Гравовски суинг ми звучи подозрително, най вече защото не знам какви ще се стъпките на хорото. Второ могат да решат, че това суинга не е баш като музиката и да стане еднаааа...
   
3. Ъндърграунд бийт и също така подземен ритъм ми звучат подозрително, особено след като преди няма 80 години суинга (музикалния) влязъл в елитните клубове. Тоест има нещо гнило у Нешкини...
4. Не ща да съм кацнал на едно дърво с или без г-н дьо Финес.
   

Не само не съм готов, ами не искам да бъда и няма да бъда готов за ...


Нешке, Нешке, от Робева на Робово са станала. Роб на кича.

Шаренко ...

Едно хорце?



А това е моя танц!

Добави в Svejo

Три линка, които си струват

http://fishki.net/comment.php?id=26453

http://www.wrecker.newmail.ru/www/russia.htm

http://youtube.com/watch?v=Oym9Cb-TNdk

приятно или не, погледайте.

Добави в Svejo

Гоцко

По Плачковскому: Като изключим вчерашното спиране на тока, не помня в последните месеци да съм имал и 5 минути за да разпусна насред работния ден. Обикновено се храня прав, а докато го правя притичвам да пиша мейли или говоря по телефона. Случаите, когато излизам на обиколка из квартала са, защото бесовете ме бият с камшици по гърба и затуй не се броят. Все пак трябва да ги хвърля в някой далечен контейнер за смет, нали?

И к`фо? Ми нищо, ама днес си дадох самосиндикално почивка, затуй сега ми ми е някак хубаво и леко. Не, не съм забравил че всичко се връща, но какво пък...

Предистория - хаотична: Дадоха ми да прочета разказ. Уау, екстра, тамън вчера затворих финално книжка с разкази. Та браво на автора на разказчето. Четях го и се радвах, даже се хилих. Еваларка. За рождения ден ако може един брой дарба и аз да мога да си съставям тъй.

Да не забравя: Всеки луд с номера си, аз като съм на кеф често слушам симфонична музика, или някакви деривати. И тъй ровейки попаднах на прекрасни, великолепни, изключителни и наистина интригуващи интерпретации.

`айде влачи: Приятностно слушкане мили деца. Ако, ако че не ви аресва ... глейте само. К`о кат` немаш звук на служебната бръмгия бе? Глей го дома, бе шашкън!

Заръка: Ако някой чуе за гоцко клубче с гоцки музики тъдява да свирка. Аз ще припявам:)

Добави в Svejo

сън

Пак нощем настава
и ето ми драма.
Лежа и не мисля,
а сън ме не иска.
Въртя се пък мисля
защо ме не пуска
в тая одая
мама му стара?

И ето ти трагедия
една чуждата трагедия.

- Обичам ме!

- Кажи?

- Ти ми кажи.

- К`во

- Ми, обичаш ли ме?

- Повече от колкото може!

- А колко може?

- Не може!

- Въобще?

- Изобщо!

Пък после
заспивам доволен.
Щот` хепи е енда.



И сутрин настава
и слънце изгрява
и ето ти драма
сутрешна драма

Добави в Svejo

Превенция

Превенция е фин начин посредством езикова заемка, някакви хора да ти обяснят, че не правиш нещо както подобава. Обучат ли те, навярно ще подобриш своята или обща сигурност. Превенция е обучение за глупаци, защото аз, ти, той и тя се държим глупашки. Глупашки е защото ти и аз сме лаици в нещо, преди да вкараме ръката си в огъня.

Няма превенция срещу глупост. В брошурата на МВР, която ми дадоха в събота не пишеш, че документите не бива да се държат в кутия. Сега имам да събирам трудов стаж, баща ми да си вади паспорт, а и той да събира трудов стаж от закрити предприятия. Дълга, широка и нервна перспектива. Материалните загуби ще ги преживея, но омерзението от факта, че някой ти рови в дома докато те няма остава.

Има частично решение - застраховката. Застраховката е превенция, но няма кой да те застрахова срещу глупостта на роднините ти. Срещу твоята може - пожар, наводнение, недостатъчна защита от крадци - да, но срещу глупостта на членовете на семейството ти - няма.

Тази сутрин баща ми се обади. Патицата, която се омъжи за него преди около 20 години и се разведе преди 4 е изхвърлила колекцията на брат ми от пощенски марки. А момчето години я е събирал. Имал уникални неща, които липсват по интернет аукционите и по груби сметки са 10 или повече хиляди евро.

Моля те Боже, пази ме от моята и чужда глупост!

Добави в Svejo

Мисъл на деня 28.09.07

Заради любов жените са готови на всичко - дори и на секс.

Естествена му смърт е ужасна новина. Седя си аз в читалнята с книга в ръка и започвам разказ - Той умря. Ей, ужас. След това светът вече не е същия. Помня как на дедо ми му умря на около 65, след това само риболова му остана. Тъжна гледка. За това и винаги малко се съмнявам в жените. Ами ако и стане нещо и ... Страх. Затова никога не давам на непознати жени. На познати давам, ама пак с едно на ум. Нали знаем за убийства от любов.
- Мой и на никоя друга!
- Ш, булка! Не така с лошо, бе. На теб ако се разболее и зарони кървави сълзи другарчето имаш резерва, ама ние - цъ.

Затуй толеранс и леко със зъбките.

Покрай хубав секс може се и залюбим. Ама то човека е човек, не като жената...:)

Добави в Svejo