сън

Пак нощем настава
и ето ми драма.
Лежа и не мисля,
а сън ме не иска.
Въртя се пък мисля
защо ме не пуска
в тая одая
мама му стара?

И ето ти трагедия
една чуждата трагедия.

- Обичам ме!

- Кажи?

- Ти ми кажи.

- К`во

- Ми, обичаш ли ме?

- Повече от колкото може!

- А колко може?

- Не може!

- Въобще?

- Изобщо!

Пък после
заспивам доволен.
Щот` хепи е енда.



И сутрин настава
и слънце изгрява
и ето ти драма
сутрешна драма

Добави в Svejo