Чудо

И тъй, откакто за пореден път пуснаха да си ходи сезонния работник - лятно часово време, в моя тих живот настана истинска промяна. От отявлен същи караконджул заприличах на силно младеещ консуматор на пенсионни фондове.

Изпървом програмата ми се стори странна, но после и свикнах.

Настане следобед и сънчо ме милва.
Към 7 намигам от ляво.
Разходка.
Вечеря.
В 10 намигам и от дясно.
Нейде в 11 започвам упражнения в синхронно мигане, в тон с мигащите очи на девойката отсреща или в дни на лишение с прозорчето на qip-а.

В няма и полунощ с Морфейката сядаме да си пием тъмно пиво.

Хубаво, ама ранното лягане води до ранно ставане! И тази сутрин пак се събудих преди алармата на телефона гадняр. Стискам, стискам очи ама нъцки, не мога да заспя. Ама то както е тръгнало и на работа ще започна да ходя навреме!?!

Тази сутрин имах Толкова Много Време, че даже си направих пържени филийки, които излапвам сега.

Пък след душа се загледах, ама то черното под очите зачезнало, кожата се поопънала и ако слушам даже мога и да с разхубавя.

Тази вечер мисля пак да вкараме по някоя тъмна бира с Морфей, а после да ходим да зяпаме женски дупета.

Добави в Svejo