Особености на съвременните музикални клубове – първа част

/разкази без картинки/

Китните чалгари
в клубче се събрали.
Цици ще подрусат,
мускулът да лъснат...

Додасната предистория

Пръкнах се в градче, в което се деляхме по множество способи: по квартали на произхождение или местообитание, по училища, по музикален вкус и дори по материално благосъстояние. На последното още тогава не обръщах полагащото се внимание, тъй като бях човек на духа, а това са особняци с които няма да ви отегчавам.

Бях уважаващ себе си млад човек или иначе казано упорито чудовище и отказвах да бъда асоцииран с каквато и да било музикална или социално обособена група. Тогавашните бяха малко и съвсем не можеха да обемат многопластовата ми (почти по Шрек) същност: метъли, хулигани((!) Кой ли борави още с това понятие?), рапъри и дискари.

В годините до към 1992-1993-а по дискотеките все още властваше добрия вкус. Музикалният подбор бе предино от модерните тогава поп и диско хитове, закракто пробудилия се алтернатив, както и набиращият популярност хип-хоп. За да си починем а и и да ни дадат възможност да усетим анатомичните особености на другия пол, които тъй неудържимо ни привличаха разнообразяваха тези три часа свобода с балади, които някои наричаха блусове.

Слуховете разказваха, че в селските дискотеки се игрели хора, а в паузите им пускали гръцки и сръбски песнички, понякога и „Камъните падат”. Усмихвахме се на тези историйки до момента в който след Роксет чух нещо. Не знехме как да наричаме това нещо и затова си служехме с порой от думи. От лингвистичното ни затруднение ни избави придобилата ново значение демичка - чалга.

С появата на чалгата диско водещите се сблъскаха с явлението младежко недоволство. Мощни звукове у-у-уууууууууу и йе-е-ееееееееее из десетки млади гърла се разнасяха при смяната на ритмите. За това пък на площадката за танци стана по-слободно. На някои музикални стилове ставаше все по-спокойно и тъй до отпадането им от програмата на водещите.

Минаха години, аз вече изживявах последните си години като тийн-нещо си и то в друго и много по-приятно за мен тогава селище. Там имаше богат избор на вдъхновяващи анатомични форми, творчески натури желаещи да спорят, танцуват и се забавляват по моя начин. В онези години за първи път се появиха тематичните вечери.

И настана веселба ...

Наричам почитателите на кича в музиката, облеклото и поведението – селяндури. Убеден съм, че и те ме наричат по същия начин заради очевидните ни културни различия. Та тези дами и господа любещи ритъма на нещото наречено чалга се оказаха същински хамелеони. Играят нечестно и това не ми допада, ама хич.

Още преди десетина години всичко тихо и кротко се рагламентира, те си слушат чалгиите и тресат цици, задници, бедра, бицепси, шкембета или кой каквото има. Останалите си правят кой каквото си ще. Цареше мир и любов, а отдолу и презрение. Изглежда точно последното не се хаеса на любителите на чалгата.

Известно е, че момичета с гарваново черни или перхидролено руси но прави коси, ходещи и танцуващи върху умопомрачително високи токчета имат славата на завидно неосведомени за всичко с изключение на – грим, ефектни парцалки, мъже с кинти и разбира се - как да разкарат онази кранта от мъж с кинти. Вярно е също, че мъжете с прилипнали фанелки от скъпи (или поне привидно) марки, ризки разкопчани до гърдите (ако може бели), мощни мускулатури, които гравитират около въпросните моми имат не по-добра слава.

И тъй, нещо се счупи. Света вече не е това което бе. Местата където се пуска нещо „електро” престанаха да са места запазени за „дроги” и маргинални люде. Щом станаха модерни и секси, на тези места бавно и полека се настаниха любителите на скъпи(те) неща.

Тъжни софийски реалности

Ако случайно решите, че утре или в петък вечер ви се танцува на нещо „електро” поразпитайте за клубчето, мащото дами и господа - истина е - хауса е новата чалга!

За радост новите чалгари са си досущ като старите чалгари, обичат същия кич в заведенията и се обличат по същия униформен начин. Е, някои са дегизирани, но момите се разпознават лесно по цървулките на тънки токчета (я ми поскачай моме на тез иглици), пък казват че мъжете също имали издайнически остри цървулки навярно с гьон.

Нима да се плашиш, ко...

Има и хубава новина, ако случайно се озовеш на едно място с тях, просто почакай да мине полунощ, повярнай най-късно до 60 минути след този магически час те изчезват от заведението, като тъмнината в секундите преди утрото. Навярно тръгват към традиционните си обиталища, а ти можеш да си потанцуваш на воля. Обаче ако не си платил входна такса, видиш ли ги – бягай. Аз тъй правя.

Добави в Svejo