Моцарт vs. футболните хулигани

Или мечти а ла Si j'étais roi

Учените правят всевъзможни опити свързани с едно от най-великите човешки творения - музиката. Благодарение на тези опити знаем, че когато системно се пуска симфонична музика на растенията - те растат по-бързо и раждат по-вкусни плодове, млеконадоя при кравите се увеличава а затворниците са по-спокойни. Имайки това знание, навярно обществото ни ще успее да се справи с един от проблемите на съвремието ни - футболното хулиганство.

В събота вечер станах неволен свидетел на поредната хулиганска вакханалия по улиците на София. Млади мъже се гонеха и биеха по бул. Цар Освободител, по тротоарите лежаха неадекватни част от падналите в боя. Оцелелите и преследвачите им тичаха по платното изскачайки рязко пред колите за да избегнат или да нанесат ударите си ...

После дойдоха полицейските коли с кучетата, а подир това и линейките. Шум, стрес, наранени хора, наранено его, желание за мъст чакащо следващият мач, когато едно лумпенизирано общество ще проведе своята нова вакханалия в чест на насилието, а не на Бакхус.

***

Един патил мъж някога казал по повод войните - това е безумие, стари мъже пращат млади мъже на война. По добре да намерят необитаем остров и народите да изпратят своите политици, за да разрешат проблема със своята кръв.

За жалост, няма как да приложим тази идея, тъй като хората бидейки тълпа, са кръвожадни и безразсъдни. Не можем да успокоим народите желаещи война, както не можем да усмирим и футболните хулигани желаещи кръв. Какво можем да сторим тогава?

Можем да постъпим като с растенията, животните и издънките на обществото - да ги облъчим с ведра симфонична музика. Това може да са малки весели клипове като това по-долу. Не е проблем да се намерят пари и екипи от психолози и социални антрополози, да подберат подходящи видео клипове със симфонична музика, които да се пускат по време на почивката или след края на мачовете. Средствата за това ще са в пъти по-малки от тези, които могат да се спестят ако само за година се намали на половина броя на мачовете охранявани от полицията а не от стюарди на клубовете.

Ех, ако бях цар поне за ден, навярно щях да разкажа за моите мечти на г-н Платини, пък той да ме послуша. След туй навярно щях да бъда убит от почитателите на чалгата и Марс.

Добави в Svejo