неделя, януари 06, 2008

Mc Dollar известни още като Макдоналдс™

Удивително е колко много омраза може да предизвика някакъв си производител на подметко подобна храна. Още по удивителен е феномена, че именно злополучния производител на храни е сред символите на страната променила себе си и света с конвейра, рок енд рола, персоналния компютър, промиващото мозъци, но пък зрелищно кино и Интернет.



Едва ли има нейде по света по мразен производител...



Може би дори не са усетили, как са станали символ на империалистката политика на Чичо Сам.


Щом си такъв символ, няма как да ти се разминат и такива протести.

А Мак Доналдс са вече навсякъде.

Дори и на луната.



Достъпни почти за всекиго ...



Веригата се прави, че всичко е на ред, но ние знаме за ужасяващите последици от пристрастяването към начина на живот, който те пропагандират.



И ето отново момчетата от Ska-P. В латинска Америка гринговците не са популярни. Факт.



Всичко това обаче има цена и обяснение. Не може да не обърнем внимание на това! Обикновено дете, или не съвсем?



А преди бяха съвсем други ...



Въпреки всичко не е редно да се приписва и това.





И тъй нагледах се на ужаси и реших да проверя - какво казват от компанията за храната която предлагат и дали коментират някак обвиненията на света към тях. Уви, на страницата на Макдоналдс България липсва апология. Вместо нея там може да се намери само нещо като обяснение за ползите от редовното хрупане на мак манджи, но не и истинска контра на обвиненията.



Колкото до сайта, за него може да се каже без колебание, че е въплъщение на лошият вкус, както и сандвичите на фирмата. Поне мен много ме дразни звучащата из целия сайт песничка. Има бутон за изключването и, но той е забит в долния ляв ъгъл. Явно хората от компанията предполагат, че тя се харесва на посетителите, колкото и на тях самите. За това злополучната песничка зазвучава отново и отново при сърфиране из сайта им, дори да сте я спрели вече.



Дали има лесен отговор на въпроса - защо символи на САЩ в очите на мнозина по света са производители на подсладена вода и сандвичи с вкус на пластелин, а не Форд и Гугъл? Е, лесно е да се каже, че вторите символизират прогреса, а първите упадъка на човека и изпадането на индивида от нормите на обществото. Трудните оговори ще намесят политика, история и икономика. Неизбежно ще се стигне до съвременната икономика и процесите, които я водят из лабиринта на времето и обстоятелствата. Нямам сили и способности да се намеся с ясна и аргументирана позиция сред вторите, за това и няма да го сторя. Ще разкажа само две кратички истории свързани с Мак Доналдс и вероятно емблематични за начина по който света възприема тази компания.

Първата е мой спомен. Преди доста години в един топъл есенен ден пиехме бира на открито. Тези фургончета с пластмасови столчета и масички на обръщалото на трамвай №5 ги няма отдавна, но са останали в спомените на мнозина, както разбирам всеки път щом река да разкажа историята. Седяхме и смазвахме добрите отношения със сестрата на тогавашното гадже чрез бирички и духовитост. Към обед на маса до нас седнаха двамина изгладнели и не особено угледни балкански субекта. Единия бе на около 30 години и умерено симпатичен, вторият бе между 30 и 50 години, към 170 с дребни недоверчиви очички, теме покрито с рехави кичури коса от едното към другото ухо и леко прегърбена фигура. Ръфаха кебапчета в питка с настървението на гладен помияр. Не щеш ли към тях се присъедини запазила част от младенческата си красота жена. Тъй се случи, че за момент настана тишина и чухме реплика отправена към нея от по-смешния чичка: „Абе ти какво правиш тук? Това място не е на нивото ти, ела ще те заведа в Мак Доналдс” . Не щеш ли от всички околни маси хората взеха да се правиват подобно на нас тримата в опити да си поемат въздух.

Втората е с мой приятел. Преди няколко години имаше серия от командировки в югоизточна Азия. Няма да разказвам как са чакали 20 минути да им донесат поисканата от него вилица в Тайпе, нито за среднощните пазари. След два дни отчаяни експерименти той заедно с италианския си колега открили къде в се прави най-вкусната храна в града и дори в страната. Там срещнали и други омършавели европеиди, американци, австралийци, европейци ... всички до един изглеждали много щастливи щом получавали хамбургери и картофки от Мак Доналдс.

Моето послание ли? Няма, но отношението е ясно.

петък, декември 21, 2007

Ей че странен мъж съм

През миналата седмица ми гостува момиче, с което не сме просто познати или приятели. Тъй стана, че ме удариха спомените и в момент на откровение и разказах за една от моите странности.

Аз съм прославен поспаланко, но не това иде реч сега. Няма да спомена знаменити пропуски на устни изпити, на които може да влезеш и в обедно време, тъй като спомените са живи у мнозина и не пропускат случай да ме жегнат с тях.

Седяхме си и аз се фуках с част от музикалната си колекция. Гордо пусках разни нещица, редки или просто не особено популярни записи и ето че стигнахме до папка със симфонична музика. Не знам какво ми стана, но се отплеснах да обяснявам защо не харесвам руски композитори, пуснах анекдоти за композитори и музиканти, които съм чел и показах с гордост торент с два некомпресирани диска съдържащи фрагменти от концерти за обой. До последните стигнах случайно търсейки музикален фрагмент с обой и разбира се отбелязах тази подробност. В отговор обаче ми обясниха, че никой нормален човек не търси концерт с обой и на кой му дреме за цигулките и виолите.

Ех, почувствах се като ненормалник интересуващ се от досиетата на ДС на пук на другаря Станишев. Удар в сърцето бе и туй, че после все ме поправяха за думите ми. Оказа се че композиция са онези симфонични (не харесвам камерна) дивотии, а не нещо на Аморфис. Аз пък твърдя, че ако към музиката се пее е песен, ако се свири е композиция, а парче е готина мацка:)

Ох, улях се странността е в туй, че когато ми се спи ужасно и имам гаден вкус в устата се будя най добре от симфонична музика. Две - три композиции стигат за да се усмихна. Жената с която живее преди години откри случайно, че ако трябва да стана в 4 сутринта пускаше вече несъществуващото Класик FM.



Впрочем преди години четох изследване за сексуалността. Според него най хубав е секса на джаз, а най кофти на симфонична музика. Не се любете на Marcello, те я само за приятни разговори и труд.

събота, декември 15, 2007

О, панционери;)

Мисля да си турнем една поздравителна табела на входа, ей там над фирмената ще да ни пасне като на мома чалгаджийка два номера по малък сутиен. Наборе, таквазинка комай ще да е екстра.

Не знам дали поради туй, че повечкото от колегите са на годинките на мамата и бащата, ама тъдява най-популярностни са спортовете:
  • лаф и муабет - двойки и четворки
  • смукане на фасове пред и зад сградата, щото вътре - цък не дават
  • поркане на възбудителни напитки, колкото по-градусови толкоз по похвално
Всичко туй прекрасно щом ги влече и не пречи на трудовия им процес. Хорошо, гуд, найс, идиалну е батка. Ама поради что и требе на новата кака да ми пуща Хоризонт?!?

Кажи ми бе бате, молим те? На колене те молим бе, аз моя милост и братчедот. Скажи поради что требе слушаме Хоризонт?!? Нима е лошо да се слуша рок, джаз, поп, дърто диско или симфонично музикъ, кажи бре бате-е-е? С какво съгреших, че след миризливия требе и туй кака ми се довлече барабар с транзисторче за 15 кинта от пазарчиту?

Батка, току що изчислих, че средната възраст тъдява е 42.3 години. То лошо нема в туй, че людете са на годините на майка ми и баща ми, ама да ми пущат програма Хоризонт?!? ... хлъц!

Айде нищо, здраве да е и берекет. Поздравка за каката с Фолтин :)))



Айде како, айде свако! Да друсаме гъзове:)

петък, декември 07, 2007

Фъркатия Росинант или едно неизпратено писмо до Джеки

През тази седмица слушах Джеки Стоев, който по национално радио рекламираше новия си филм - "Летете с Росинант". Основаната теза на режисьора бе, че видиш ли родните филми били твърде кахърни. Затуй решил още във време си оно да спретне една съща смешност. Думаше на дълго и широко за снимките, но не пропусна да уведоми драгите слушатели, че цели три петилетки събирали кинти за този велик проект. Обясняваше с гордост за срещата си с Брегович, който ги подкрепил ехе-е-е-е-е-е-е още по времето в което се обичаше с Костурица.
Хубаво бе Джек, но аз - маймуната която досущ като френски буржоазен сноб си купува билети за родни филми, които се пръкват по кината заради идеята, че трябва да подкрепяме родното кино, същата тази маймуна щом съзря маймунски ухилената мутра на Джордж Мани-ма-ма-а-а-ле веднагически се отказа да си даде кинтите за билетец.

Знаеш ли защо Джек? Защото у тази държава има и `тилигенти, дето не се напъваме да минем за интелектуалци. Някои измежду нас са достатъчно способни да се смеят и плачат на важните неща. Можем да го правим както на чудесната анти-утопия на Слабаков син - "Вагнер", така и на свежия хумор в "Мила от Марс" или на пародийните моменти в още актуалният "Шивачки". Можем да плачем на драмата в "Откраднати очи", ама и да се усмихнем там дето може и да ти стане ведно, че си се замислил. Пак.

Можем да гледаме и трагедия в театъра и не се бутаме да гледаме втори път по холивудски тъпия "Мармалад".

Навярно съм от префърцунените млади български сноби, ама знаеш ли какво Джек? Ако реша да гледам истински свежа нова комедия ще си пусна "Като порасна ще стана Кенгуру". Хем е свежо, хем е смешно, хем не псуват твърде много. Като за сръбски филм де.

Абе Джеки, нали си интелектуалец пък и творец, хайде да ми кажеш нещо. Кога в български филм артистите ще говорят на диалект вместо на пародийния говорен, ама в същото време литературен език, а?

петък, ноември 30, 2007

Нужници да искаш

Ясно е, че ако ти се наложи да облекчиш онез тъй естествени нужди извън дома си значи НАИСТИНА е спешна пустата му нужда. Тя става спешна не веднага, а защото в София града голема, столица на шоплука и на Булгаристан това дело често е свързано с издирване на работещо заведение, поръчка на нещичко и прибежка в спасителната посока. След това излизаш с леко притеснена и силно доволна физиомутра и си продължаваш пътя.

След туй вероятно се чудиш, защо #@#*@ &$ няма на разположени достатъчно обществени тоалетни поне в центъра? От време на време някоя химическа измишльотина цъфва нейде и също така безславно изчезва, а спасение взора търси пак и пак из заведенията на шопската, временно изпълняваща длъжността и държавна столица.

Еретичната мисъл, че новоизбрания Б.Б.Б. е решил да се пребори с този тъй миризлив проблем ми хрумна снощи, когато се разхождах близо до двореца на мосю президонф и видях кортеж от камиончета натоварени с десетки спасителни кабинки. Тогаз веднагически потърсих автоматичния запечатвач на мигове и забързах след тях.

Уви, надеждите ми бяха на две строшени след като видях де акостираха - пред някогашния дворец на монарха и по преден конак на градоначалника на вилаета.

И какво се оказа? Не ми било то кметска инициатива, най ми било концерт на дивна певачка таз вечер. Строяха и место дето да радва народа, пустата му тийнка.

Айде, здраве да е и берекет! Па идат и нови избори, нови градоначалници ще дойдат, може и кенефи да се разположат за радост и облекчение на народа.

На добър път към Еуропата под празничните ново - стари светлини, защото в столицата на шопско нищо ново не е добавено, ама и нищо старо не е забравено.

понеделник, ноември 26, 2007

Как бих се пошегувал аз:)

От детство съм рекъл, че ако се заженя няма да сторя дивотии в стил - виж ги юнака и булята що рода имат, `айде сите на `орото! Ха сега пък плюни на таз банкнота и я удари с плясък в челото ръководителя на ВИГ* Манго и ко.



О-о-обаче, ако, понеже, защото от торбата (знаете с какво) извадя по-умел модератор на поведение от мен и се стигне до такваз гюрлотия, ще се наложи да сторим и нещо за душата. Както си и подобава, вземайки пример от отличниците.




*ВИГ е абревиатура криеща доволно описателното - Вокално Инструментална Група. Това е нещо като ELO (Electric Light Orchestra), ама по гоцко.

п.п. Ако сглупя искам скромен армаган.

четвъртък, ноември 22, 2007

Стихотворен хороскоп

ВЕЗНИ

Тези винаги се колебаят –
кажат “да” – и почват да се каят.
Тук се раждат много дипломати,
но не липсват калпави, зъбати.
Някои обичат да се кичат,
само нови дрехи да обличат.
Ако могат – триста гардероба
те ще занесат дори и в гроба!
Винаги са живи и кокетни,
по природа - умни и коректни.
Работа домашна не обичат,
но по вечеринки често тичат.
“Златната среда” им е любима –
пролет, лете, есен, в късна зима…
Те са със амбиции големи,
дните им са приказни поеми!
Само ако искат, имат воля…,
но уреждат всичко с едно “моля”.
По рождение са справедливи,
те са честни, мили , услужливи.
Обичливи са и все засмяни.
Общо взето са добри, разбрани.
Да се пазят много от Овните –
само те ще им отровят дните!

СКОРПИОН

Господ сам от него да се пази!
/ Все ще се опитва да те “сгази”/
Вечно ще спори , ще се бунтува,
срещу всичко той ще негодува.
Тук се раждат много генерали –
някои по-страшни и от хали!
Те са си ревниви и опасни,
изобилни с планове ужасни.
Те понякога изневеряват,
но на други “правото” не дават…
Иначе са умни и добрички,
щедро харчат своите парички.
В нужда ли сте – ще ви подпомагат.
Бедни ли сте - няма да избягат.
За рождени дни ще ви почитат,
даже и за близките ще питат.
Мъж ли е – за правда ще се бори
и каквото може, той ще стори.
Все инати доста прозорливи
са жените, но са променливи…
Ако си коректен с тях – успял си,
иначе – отдавна знай, умрял си!…
Да не се захващат с Телците,
че ще си разсипят младините!

СТРЕЛЕЦ

Цял живот Стрелецът все се цели
в най-различни и опасни цели.
Някои са твърде работливи,
но се срещат хайти, мързеливи.
По характер те са упорити,
лоши са , когато са сърдити.
Те обичат много да пътуват
и със големците много да общуват.
Имат маниер добър, отличен,
дух – свободен, волен, поетичен.
Тук мъжете са добри, учтиви,
а жените – хитри, досетливи.
Те са ловки, бързи и логични,
пресметливи в брака и тактични.
В къщи са отлични домакини,
готвят като истински богини.
Стъпват важно, тежко на земята –
вирнат е носът им в небесата…
Всички са по дух аристократи,
но не липсват дребни тарикати.
Нестабилни връзки не признават!
Верни ли сте – ще ви уважават.
Ех, Близнакът всичко ще им взима,
ту парици, ту каквото има…

КОЗИРОГ

Този знак е силен и стабилен –
вечно от идеи окрилен!
Всички учени са, май, събрани тука,
за да “мъчат” някоя наука…
Те са уникално търпеливи,
точни са, практични, пестеливи.
Само “чистата игра “ признават,
истината много уважават!
Някои от този знак нехаят
и не искат нищичко да знаят,
пият и по баровете скитат,
докато накрая ги изритат…
Ходят със жени , но предпазливо.
Даже “лудо” те да ви обичат
от проклета гордост – ще отричат!
Тук жените имат силна воля –
изпълняват всяка мъжка роля.
Никому длъжници не остават.
От комплекси – шанса пропиляват…
Щастието късно ги спохожда –
чак когато внучето прохожда.
Раците обират им парите –
яки ли сте – все ще издържите!

ВОДОЛЕЙ

Тази зодия е славна и опасна –
всяка друга й е много ясна!
Гледат с присмех на света сеира,
режат с думи, сякаш със секира.
Надалече в бъдещото виждат!
Доста хора много им завиждат!
На приятелите те са верни
и спасяват ги от грижи черни.
Те са сякаш бюро за услуги,
ала не за себе си – за други…
Справят се с най-трудните проблеми,
в помощ са на малки и големи.
Всичко от сърце ви подаряват,
а за тях стотинка не оставят.
Много гении са тук събрани,
но за жалост – трудничко разбрани.
Най-големите реформи правят –
светлина на хората даряват!
В личния живот не са щастливи,
но добри са, честни, работливи.
Свободата е на първо място
и това добре да ви е ясно!
С Лъвовете лесно се спогаждат,
ако номера не им погаждат!

РИБИ

Рибите са мили и добрички,
хрисими и божии душички.
На големи жертви са готови,
но на тях живота всеки трови…
Че мъжете са добри – така е,
но жените – кой да ги изтрае?
Някои са пойни птички,
други все опяват за парички,
вечно от живота се оплакват
и безброй съвети ни натрапват.
Искат всичко те да ръководят
и мъжете ”за носа” да водят.
Някои са честни и морални –
но се срещат долни, зли, нахални.
Двата пола чашката обичат,
във винцето славно се увличат.
Рибите – мъже се водят лесно,
но не ги оставяйте на тясно…
Рибите – жени са най-добрите,
ако им “по гайдата вървите”.
Скромни са, по принцип – справедливи,
те не са надути, горделиви.
Девите – късмет не им донасят,
но имота честичко отнасят.

ОВЕН


Няма по-безстрашни от Овните!
- казват те и пъчат си гърдите.
Че са смели – никой не отрича
- качество, което се обича!
Някои са с усет, много знаят,
Други - с “такт” по “нервите играят”.
Лудо хвърлят се навред с рогата,
даже с риск да си строшат главата.
Те са храбри, славни в борбата
- знаят да си защитят правата.
Артистични са, добре говорят.
Властни са – не искат да се молят.
Не червено честичко пресичат,
правилата никак не обичат.
Искат ли, света ще преобърнат
20-и век във 30-и ще превърнат.
Характерно е, че са ревниви,
горди, но добри, трудолюбиви.
Не умеят никак да изчакват,
но загубят ли – не се оплакват.
Двата пола, знайте са инати
- по това ще бъдат разпознати.
От Везните те да се предпазват,
че ги дебнат, гонят и наказват.

ТЕЛЕЦ

Туй животно, знайте, е опасно!
За живота всичко му е ясно.
То е избухливо, твърдоглаво,
иска винаги да има право.
Може да работи със години,
за да има даже за роднини…
Все размества и реформи прави,
та долапи нови да постави.
Със лукавия си нрав привлича
и след големците много тича…
То самичко прави си реклама,
друг го хвали само с цел измама.
Някои са мили и добрички,
пият, пеят, ходят по женички.
Да си хапват хубаво обичат
и компанийките ги привличат.
Не дай Боже да ги затъмните
- ще ви станат доста черни дните:
все ще лъжат, ще ви злепоставят
и добро за вас не ще оставят!
Черна котка им е Водолеят
и пред него няма да успеят!
Скорпионът много ги обича,
но Телецът след Близнака тича!

БЛИЗНАЦИ


Дайте книги за Близнака славен!
Вечно той в науки е “удавен”…
Любопитен – всичко да узнае
- в тази слабост граници не знае!
Той е комбинаторът опасен,
всеки ход пределно му е ясен.
Знайте, той е кавалер отличен,
много умен, ловък и практичен.
С него никой няма да скучае
и неща различни ще узнае.
Всички са големи дипломати,
те блестят в диспути и в …преврати!
Много “тънко” ще ви изиграят
и което искат, ще узнаят.
Може днес за тях да сте царици,
утре ще сте просто магарици.
Тез мъже са трудно уязвими
и на практика – неуловими.
А жените – все ще обещават,
но едва ли ще го изпълняват.
Те родени са нетърпеливи –
тъй ще бъдат, докато са живи.
От Телеца много да се пазят!
А Стрелците – в мат ще ги поставят!

РАК


Раците се мислят за юнаци,
хитреци са, хич не са глупаци!
Уж стеснителни, добри, тактични,
всъщност – пресметливи са, практични.
Някога със вас ще бъдат “мазни”,
друг път – всичко много ще ги дразни,
днес ще са засмени, приказливи,
утре – мнителни и горделиви…
Имате ли къщи, коли, вили –
най-добре е да сте ги укрили,
че “добрите” Раци най-обичат
чуждите имоти да завличат.
Ако могат, даже и държава
ще заграбят те “за чест и слава”…
Женят се понякога сто пъти,
за да пипнат тлъстички имоти.
В брака – чрез лъжите ще успеят.
Винаги на чужди гръб живеят.
Без скандали трудничко минават –
туй е мярка – нищо да не дават…
Раците не са добри съпрузи –
мъж, жена – рога ще ви нахлузи.
Козирогът лесно с тях се справя
и на място бързо ги поставя.

ЛЪВ


Лъвовете са добре познати
и навред в света докрай признати!
Те са благородни и учтиви,
предани, добри и услужливи.
В службата те винаги успяват,
мъдро, справедливо управляват.
Ала в къщи рядко се прибират
/все компанийки си някъде намират/.
Могат тъй да карат със години,
влюбват се във смъртни и в “богини”.
Щедри са и всичко ще ви дават,
никога не ще ви изоставят,
но жените всичко ще ви вземат
и хомот дори ще ви наденат.
Искат власт, богатство, чест и слава,
ала всеки Лъв не винаги успява
или той, когато вече има –
някой Лъв, по-силен, му го взима.
Лъвовете гледат нависоко,
но затъват някога дълбоко.
И дори “удавен” - не признава –
гордостта си много уважава!
С Водолея да не си играят,
че нещастието ще познаят!

ДЕВА

Девите са умни, разсъдливи,
ту сърдити, ту добри, вежливи.
Във живота хитро се нареждат,
даже и роднините подреждат.
Ще направят всекиму услуга,
но в замяна…ще поискат друга!
Мъж ли е – той все анализира,
“цаката” на всичко ще намира.
Винаги ще прави точни сметки –
за бензин, за дрехи, за подметки.
Пипне ли в ръцете власт голяма –
друг не ще я вземе – начин няма!…
Ако е жена, е услужлива,
принципна и доста паметлива.
Като Пенелопа уж ще чака…
Дева си е, но изневерява
и съпруга ловко изиграва.
Лъже, маже….и целта постига,
но духовното не й достига!
Близък ли си - теб ще те зачитат,
чужд ли си – теб ще те изритат!
Рибите им знаят номерата –
Винаги засичат им белята.

Източник - преди години нейде из необятния Интернет.

п.п. Това с хороскопите е просто шега, ясно нали?:)

вторник, ноември 13, 2007

То

Това е разказ за кучето То. Познаваме се от детство и сме добри другари, за това си позволявам куртоазията да го наричам господин То.

Всеки кучкар ще ви обясни охотно, че неговото не е като другите, обикновено е умно или умее забавни номера. Животинките не рядко приличат на гордия си стопанин и г-н То не е изключение. Предупреждавам ви, че ние кучкарите имаме огромен запас с любопитни случи, които хората слушат с дежурна усмивка. Тази усмивка е особено закачлива ако усмихващият се от другия пол и има мераци свързани с куче-придружителят. Та ако нямате подобни мераци, моля усмихнете ми се неутрално и до нови срещи!

И така, когато г-н То бе мъниче още не разбирах нищо от кучета. Вечер го галех зад ушите и мечтаех да стане голям и хубав, както се казва - за чудо и приказ. С годините обаче разбрах тъжната истина, а именно че г-н То няма да бъде предмет на чудо. Преглътнах този нерадостен факт, защото г-н То си е моето куче и го обикнах такъв какъвто е.

В игри и закачки растяхме, аз завърших училище и постъпих в университет. Водех го по купони, където се закачаше с момичетата, които странно защо изгарят от желание да си играят с мъничета. От ден на ден си изградихме и общи навици. Аз като поспаланко често закъснявам за работа. В такива дни той не настоява за разходка, а се съгласява и на приятелско почесване зад ушите. От своя страна аз се съобразявам с него и не го срещам с другите кучета. Пускам го да си играе само с маци. Тъй като обикновено жените имат маци ги оставяме да си играят, докато ние примерно гледаме някой филм.

Нали сме стари другари - помагаме си. Ако аз си харесам момиче, отиваме заедно при нея и той им прилага безотказен номер - крие едното си око, а те така се захласват по г-н То, че момичето приема и мен за забавен.

Не може да сме еднакви, имаме си и различия - аз не обичам пушачките, докато г-н То е влюбен в тях и има учудващо безчувствен към тютюна нос. Всъщност подозирам, че си затваря носа защото е глезльо и за целувки, игри и лигня е готов на какви ли не жертви.

Още много мога да ви разказвам, но нямам време. Всъщност нямам и клип, но намерих с едно, което много прилича на моето. Само дето моето е по-мъничко, колкото писалка. Да речем колкото bic.



петък, ноември 09, 2007

О, Кенди;)






Вилкоме у свето на Кендиту. Така и така съм се довлекъл тъдява, сам съм си виновен, че ото днес насетне съм фен номер. Ей, уебмастер, пич, диване, чудо на чудесата - абе изроде неземен, знаеш ли, че само у концлагерите са туряли номера наместо имена на людете? Е имаме си и номер у ЕСГРАОН, ама това е друго - чатакаш ли бе умен?


И тъй, вече съм ВЪТРЕ. Много съм щастлив, искам цунки и гушки за добре дошел. Кенди? ;)

Иха, мога и да си рекламирам тук!


Их че хубаво-о-о! Мастер, да ти кажа ... абе нема ти казвам нищо. Мастер;)
Кенди, знам че не си ходила на лекциите на Калин, ама и по български език ли отсъства бере, маце;)

Чудо и

Малце на заем, ама вервам нема се сърдотат, нал тъй, а?





сряда, ноември 07, 2007

Изперкали

Народеца изтрещява и то яко. Днес един ми разправя, че трябвало да ям по три пъти на ден и то забележете на относително равни интервали!

Викам си - я па тоя, реши ме храни с Мечти-и-и-и.

А да, трябвало да не ям "боклуци".

Пш, ей, аз не хрупам боклуци бе. Това на което казвате боклуци са вкусни полуфабрикати. Или труда на ръцете ми.

След туй показвам моята гордост.

Всъщност закуската ми тази сутрин.

Дзак - фили-и-ийкен.

Рекох го и ме апострофираха - не бивало да слагам псевдо немски окончания.

Уф пък, ама си замълчах де.

Вчера рекох да покажа естета у себе си, този нереализиран кулинар, който преди да напълни търбуха - радва очите.




Алееееееее хоп! Зарадвахме очите.

След туй пристъпих към акция - коремопълнеж, с безценната помощ на айран собствено производство. От кофичка 400 грама пълна с млеко, дето не вкисва по две седмици, но не хваща и мухал като това.



А може по-иначе, може...

Но, нашего брата не порка самосиндикално. Аз не съм домашен пияница, като Владко смръдливеца?

Да не пропусна. С последния днес имах ново стълкновение. Обясних му подробно и речовито факта, че не ме вдъхновява навика му за водопой да използва не чаша или поне шепата си, а чучура на мивката.

Бляк, олигавен чучур. Гнусота!

Безумците не свършват само с този.

Вървя си по Раковски и виждам хорско безумие.

Но пък като махнем хората, ни остава природата:)

И когато се успокоим идва пак време за хората.

Айдеееееееееее иде времето!

Не новото, нито астрономическото.

Не и за мъже, нем!

Като си говорим за времето аз съм за всеки ден, ама когато се ходело на работа - утре - не можело.

Е аз как мога бре джанъм?

понеделник, ноември 05, 2007

Една вехта история

Някога когато бях съвсем мъничък, сред нас децата в основно училище Христо Смирненски нямаше сегрегация. Това бе тъй, защото навярно най-важното в игрите бе да си бърз и съобразителен, ако може и двете. Всъщност при нас нямаше и малцинства, затова и единственият циганин във випуска ни бе подтискан само от мизерията. За невъобразима нищета ми разказаха веднъж съученици, които му били на гости.

В часовете преди или след занятията в училище момчето играело особена игра. Основна роля в нея имало едно просто съоръжение в двора. То било изготвено от дървена касетка за плодове обърната с дъното нагоре, закрепена върху дъното плочка от настилката на тротоарите за тежест, къса пръчка която да държи единия край на касетката във въздуха и нож прикрепен така, че дългата му остра страна да се забива в земята, щом някой дръпне дългата връв завързана за пръчката. Играта се състояла в разхвърляне на трохи от хляб по двора, които правели малка пътечка стигаща под съоръжението и търпеливо чакане.

Не разбрах дали гълъбите и гугутките били вкусни. Вероятно е въпрос на глад.

четвъртък, ноември 01, 2007

Чудо

И тъй, откакто за пореден път пуснаха да си ходи сезонния работник - лятно часово време, в моя тих живот настана истинска промяна. От отявлен същи караконджул заприличах на силно младеещ консуматор на пенсионни фондове.

Изпървом програмата ми се стори странна, но после и свикнах.

Настане следобед и сънчо ме милва.
Към 7 намигам от ляво.
Разходка.
Вечеря.
В 10 намигам и от дясно.
Нейде в 11 започвам упражнения в синхронно мигане, в тон с мигащите очи на девойката отсреща или в дни на лишение с прозорчето на qip-а.
В няма и полунощ с Морфейката сядаме да си пием тъмно пиво.

Хубаво, ама ранното лягане води до ранно ставане! И тази сутрин пак се събудих преди алармата на телефона гадняр. Стискам, стискам очи ама нъцки, не мога да заспя. Ама то както е тръгнало и на работа ще започна да ходя навреме!?!

Тази сутрин имах Толкова Много Време, че даже си направих пържени филийки, които излапвам сега.

Пък след душа се загледах, ама то черното под очите зачезнало, кожата се поопънала и ако слушам даже мога и да с разхубавя.

Тази вечер мисля пак да вкараме по някоя тъмна бира с Морфей, а после да ходим да зяпаме женски дупета.

сряда, октомври 31, 2007

събота, октомври 27, 2007

Ду-енд-е

Петък вечер. Тогава или чукаш или ти го начукват. Останалите гледат телевизия.

Неколцина пият бира и говорят за чукане: своето, твоето или на другите. После пият още бира и отиват да чукат или да им го начукват.

Пикаят.

Отиват да гледат. На кой му пука за голи хора?

Умници разправят, че воайорството било обратно на ексхибиционизъм. Глупости, това е изкуството да не те забележат.

Градът.

София. Онази, която тази сабален бе в мъгла като млеко. Досущ като другата, която депресира цял град.


Дори тя не може да скрие това, което убягва на родната полиция.

Да оставим природата, да говорим за хората ...

В София пак се снима филм.

Ахъм, а съдебната палата е нещо като като нищо, има си знаменца.

Ех, Москва, Москва ... а сега как ли е в Москва?

Глупости, аз не харесвам Чехов, но харесвам Невски. Поне храма.

А фонтанчето е чудо. Свети но не пее. Не пее ама свети.

Цветно.

А пък народа си го снима. Заедно с двореца на мосю президонф.

И аз бях там - скиви Пепа на портретен.

Ама пък царския е по-джиджан.


Даже без герб.

На кой му пука за дворци и гербове? Живота е един пазар, ту печелиш ту губиш. А продавачите се опитват да ти пробутат някой и друг ценен боклук. Наричат това - антикварна търговия.

Над нея бдят старците.

Синодалните.

Ду енд е?

Цъ, вечен енд е.

ТИ го прочете до края!

Не си сам мой човек!

Не бе, не че си луд.

Не че не си.

И тя го прочете.

Аха, двама сте.

Рамо до рамо.

Или каквото там искаш до нейните.

Ето ти ду-енд-е-то.

четвъртък, октомври 25, 2007

Нагъл човек с извратено чувство за хумор - що е то? Рекламист.

Не всички ангажирани в огромната машина наречена реклама заслужават горното съждение. Ще използвам обаче горните епитети както и цветистото сравнение за свинчето и звънчето, по отношение на част от работещите в творческите отдели на рекламните агенции.

Хората създаващи самоцелни, безвкусни, обидни или откровено просташки реклами твърдят, че няма лоша реклама. Тъжното е, че има наивници, които им вярват не само по света, а и у нас. В аргументацията си наблягат на това, че подобна реклама бива обсъждана в обществото и по този начин марката влиза, макар и през задна вратичка в съзнанието на потребителя. След това оставало да се изчисти лошото отношение и той става клиент, навярно и лоялен.

Мнението ми за горните съждения може да бъде изразено и с една дума - алабалистика. Но тъй като нямам за цел да влизам в теоретични спорове, просто ще споделя своето отношение към две от най-пошлите реклами, за които се сетих след срещата ми с това рекламно пано.

  1. Бенетон с кампания от началото на 90-те годин на ХХ век, в която използваха окървавената фланелка на войник участващ във войните в Югославия.
  2. Калвин Клайн с кампанията си от същия период, в която участваха малолетни (10-12 годишни) манекенки. Момичетата бяха облечени в тесни потници и къси полички и седяха в предизвикателни пози с отворени крака и ясно виждащи се бикини.

Навярно за да са в крак с тези странни тенденции у нас се предлагат подобни реклами. Една от тях е нереализираната рекламна кампания на маслото Президент, в която главен участник са крави, решили да сложат край на живота си. Те са стигнали до тази злощастна идея, защото потребителят е отказал да купи продукта на техния "труд".

Това че животните бяха в жилища и одежди типични за буржоазията от началото на 20 век само показва, колко е нелепо да се учиш само от американски учебници. Колкото до глупавото използване на темата за смъртта и проблема със самоубийствата, показва незрялото или просто болно мислене в творческите отдели.
Ще споделя и нещо лично. В резултат от кампаниите си Бенетон, Калвин Клайн и други подобни компании, получават червен картон придружен с перманентно вдигнат среден пръст от мен и множество други потребители по целия свят.

Дами и господа рекламодатели, замислете се преди да дадете парите си на некадърни, нагли и с извратено чувство за хумор - рекламисти. Сторите ли го ще поставите маркетинговите си екипи в много трудна ситуация а марката си в нерадостна за вас класация.