Изперкали

Народеца изтрещява и то яко. Днес един ми разправя, че трябвало да ям по три пъти на ден и то забележете на относително равни интервали!

Викам си - я па тоя, реши ме храни с Мечти-и-и-и.

А да, трябвало да не ям "боклуци".

Пш, ей, аз не хрупам боклуци бе. Това на което казвате боклуци са вкусни полуфабрикати. Или труда на ръцете ми.

След туй показвам моята гордост.

Всъщност закуската ми тази сутрин.

Дзак - фили-и-ийкен.

Рекох го и ме апострофираха - не бивало да слагам псевдо немски окончания.

Уф пък, ама си замълчах де.

Вчера рекох да покажа естета у себе си, този нереализиран кулинар, който преди да напълни търбуха - радва очите.




Алееееееее хоп! Зарадвахме очите.

След туй пристъпих към акция - коремопълнеж, с безценната помощ на айран собствено производство. От кофичка 400 грама пълна с млеко, дето не вкисва по две седмици, но не хваща и мухал като това.

А може по-иначе, може...

Но, нашего брата не порка самосиндикално. Аз не съм домашен пияница, като Владко смръдливеца?

Да не пропусна. С последния днес имах ново стълкновение. Обясних му подробно и речовито факта, че не ме вдъхновява навика му за водопой да използва не чаша или поне шепата си, а чучура на мивката.

Бляк, олигавен чучур. Гнусота!

Безумците не свършват само с този.

Вървя си по Раковски и виждам хорско безумие.

Но пък като махнем хората, ни остава природата:)

И когато се успокоим идва пак време за хората.

Айдеееееееееее иде времето!

Не новото, нито астрономическото.

Не и за мъже, нем!

Като си говорим за времето аз съм за всеки ден, ама когато се ходело на работа - утре - не можело.

Е аз как мога бре джанъм?

Добави в Svejo