Фарс, светлина и малко Вонегът – или как снимките ни правят по-малко самотни

Ако Кърт Вонегът беше фотограф, сигурно щеше да каже нещо като: „Светлината е фарс, но без нея сме напълно самотни.“ 

И щеше да е прав. Защото във фотографията, както и в живота, винаги има малко ирония – колкото и да се опитваме да контролираме нещата, кадърът никога не се получава точно така, както сме го планирали.

Фотографът в София се бори не само с времето и светлината, но и с онази малка доза хаос, която прави снимките живи. 

Вюцбург, река Майн, личен архив

А когато дойде моментът да ги покажем на света, идва следващата задача – дизайнът и поддръжката на сайта. Ако снимката е човешката емоция, то дизайнът е нейният език. Когато двамата си говорят добре, резултатът е история, която не остарява.

Интернет често прилича на фарс – шумен, непредсказуем, пълен с хора, които крещят „виж ме!“. Но някъде между всички тези гласове се намират и тихите истории – онези, които остават, защото са направени с внимание. Там снимките и думите живеят в хармония с добре поддържан сайт, който не се опитва да блести, а просто е автентичен.

И може би точно това е начинът да не сме самотни в дигиталния свят – да създаваме не шум, а присъствие.

Добави в Svejo