В началото на 90-те години у нас бе модно фирмите да изписват имената и логата си на латиница. Вероятно мотива бе, че за мнозина по онова време, изписаните по този начин фирмени знаци носеха усещане за нещо специално, западно, вносно, "корекомско". Когато в юношеството ми обсъждахме тази тенденция си мислехме, че ще бъде - чудо за три дни. Уви, не познахме.
По ред причини, които не мога и не искам да засягам в това кратко писание и днес желанието да си различен и моден често се изразява с писане на латиница или както става по-често - на английски. Тази заблуда обхваща твърде разнородни хора, от футболни хулигани, през музиканти та до бизнеса.
Ако приемем, че агитките (фанатичните привърженици) на отборите са съставени в голямата си част от младежи, то е лесно да заключим, че заради младостта си с лекота приемат набеденото за модно изписване на името на клуба с латински букви. Не намирам логично обяснение на въпроса - защо музиканти в зряла възраст, представящи не особено популярна и масова музика изписват плакатите си английски?
Освен това, намирам второто за обидно към публиката им, част от която съм аз. Причината е в това, че младежите могат да се оправдаят с употребата на тези транспаранти в родното първенство и международните мачове, докато горното рекламно листче, което галено наричат флаер е предназначено за софийската публика.Сигурно всичко това си има обяснение - държавата се обновява, идват чужди инвеститори, сградите се зоват Резиденс, а радиата и телевизиите са от нови по нови.
Що е ново е и модно.Що е модно, не е родно.
Що е модно е с акцент.
И така: бизнеса следва тренда да налага бренда.
Междувременно твори ту беззакония, ту безумия, а често и двете.
А сега нека всички кажем заедно: Кирилица ис нот дет!
Без думи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар