петък, октомври 12, 2007

Защо си сам даскале?

През тази седмица разговарях с умна млада жена, притежаваща успешна агенция за недвижими имоти. В разговора обърнах внимание, че изрядните документално, но незаконни по всяка друга логика строежи влияят лошо на пазара на който оперира. Призовах я тя и колегите и да окажат натиск върху правителството, на ниво браншови организации, преди пазара на недвижими имоти да е изпаднал в колапс.

Тя предпочете да сменим темата и да разговаряме за маркетинговите практики на бранша. Стана ми тъжно, заради явното бягство от лична отговорност, колкото и да е малка тя.

През вчерашния ден, докато се проправях път, през блокираният от учителският протест център чух и мърморене от недоволните за удобството си граждани. Едни граждани, чието мислене е твърде далеч от градското, защото градът винаги е бил мястото, където се ражда прогреса.

Уважаеми дами и господа собственици на предприятия, сега е моментът да демонстрирате гражданско съзнание и да подкрепите протеста на българските учители чрез браншовите си организации. Не го ли сторите, всички последващи приказки по отношение на проблемите на българската образователна система, ще са обикновено мрънкане.

п.п. Дори браншовите организации да не подкрепят сега учителите, но другите синдикати организират национална стачка, аз ще взема отпуск за да съм солидарен с протеста. Вярвам че ще сме мнозина, защото това дами и господа е начина по който работи общество, претендиращо да бъде гражданско.

четвъртък, октомври 11, 2007

Важно и смешно

Забавно е това.

Наистина важното и жалкото е това.


Жалко е, защото на правителството не му ... освен в изборно време.

А то, какво? Огледал се Илия, пак в тия!


Добрутру

Мъжете от поколението на дядо ми сутрин произнасяха едно бодро - добрутру! Ех, чуя ли този израз на лицето ми светва една бодряшка усмивка,а доброто ми настроение се пробужда тъй, сякаш някой е запалил клечка сух кибрит. За жалост нашето поколение е занемарило поздравите, но ако сабален чуеш някой да изрече - добрутру и видимо едва ли е празнувал повече от 30 пъти Димитровден може и да съм аз.


В какъв стил е тази щуротийка? Не че има значка ...

вторник, октомври 09, 2007

Моцарт vs. футболните хулигани

Или мечти а ла Si j'étais roi

Учените правят всевъзможни опити свързани с едно от най-великите човешки творения - музиката. Благодарение на тези опити знаем, че когато системно се пуска симфонична музика на растенията - те растат по-бързо и раждат по-вкусни плодове, млеконадоя при кравите се увеличава а затворниците са по-спокойни. Имайки това знание, навярно обществото ни ще успее да се справи с един от проблемите на съвремието ни - футболното хулиганство.

В събота вечер станах неволен свидетел на поредната хулиганска вакханалия по улиците на София. Млади мъже се гонеха и биеха по бул. Цар Освободител, по тротоарите лежаха неадекватни част от падналите в боя. Оцелелите и преследвачите им тичаха по платното изскачайки рязко пред колите за да избегнат или да нанесат ударите си ...

После дойдоха полицейските коли с кучетата, а подир това и линейките. Шум, стрес, наранени хора, наранено его, желание за мъст чакащо следващият мач, когато едно лумпенизирано общество ще проведе своята нова вакханалия в чест на насилието, а не на Бакхус.

***

Един патил мъж някога казал по повод войните - това е безумие, стари мъже пращат млади мъже на война. По добре да намерят необитаем остров и народите да изпратят своите политици, за да разрешат проблема със своята кръв.

За жалост, няма как да приложим тази идея, тъй като хората бидейки тълпа, са кръвожадни и безразсъдни. Не можем да успокоим народите желаещи война, както не можем да усмирим и футболните хулигани желаещи кръв. Какво можем да сторим тогава?

Можем да постъпим като с растенията, животните и издънките на обществото - да ги облъчим с ведра симфонична музика. Това може да са малки весели клипове като това по-долу. Не е проблем да се намерят пари и екипи от психолози и социални антрополози, да подберат подходящи видео клипове със симфонична музика, които да се пускат по време на почивката или след края на мачовете. Средствата за това ще са в пъти по-малки от тези, които могат да се спестят ако само за година се намали на половина броя на мачовете охранявани от полицията а не от стюарди на клубовете.



Ех, ако бях цар поне за ден, навярно щях да разкажа за моите мечти на г-н Платини, пък той да ме послуша. След туй навярно щях да бъда убит от почитателите на чалгата и Марс.

неделя, октомври 07, 2007

Кочина

Навярно си гледал футболен мач между софийските "грандове" Левски и ЦСКА и си чул как си подвикват: "кочина е ЦСКА" и "Левски свине". Освен това на стадионите се случват и всякакви други неща: хвърлят се бомбички, трошат се седалки, става бой, развяват се знамена със свастики, люпят се семки и понякога се гледа и мача.

Тъй като мачовете от родното първенство са скучни, понякога се замислям над причината поради която се обиждат вкусните свине, приписвайки им се лумпенско поведение на обществото предпочитащо ги в цвърчащо състояние, ако може с биричка или ракия. Разсъждавайки над двата слогина - "кочина е ЦСКА" и "Левски свине" стигам до извода, че свинете от Левски живеят в кочината наречена ЦСКА.

Да, ама не.

Всъщност не искам да обидя никого, тъй като и аз съм ходил на мачове. Виждал съм страха на съдията, когато зад гърба му ревнат стотици гърла. Виждал съм и множеството отпадъци след мачовете на и около стадионите. Потрошените коли, витрини, изпомачканите градинки и други отишли зян стоки. Още ме е яд, че не наказаха адекватно идиотите убили с бомбичка момчето, което просто си пиело кафето близо до "патриарха".

Именно за тези неща се сетих, когато вчера се разхождах в Борисовата градина.

Тук емблемата на "любимия отбор" е леко стъпкана, но иначе и глави могат да падат ако го стори друг ...

Нека сме готови, да сме готови, нека сме готови за порнографията с претенции за еротика на стадиона. То и без друго действията на терена са със скоростта на тантричен секс.


А инак Борисова градина е едно прекрасно място подходящо за разходки, каране на колело и други деятелности.

Има и километри алеи в истинска гора.

Ако искаш другия път и ти зарежи мача, ела да се разходим или покараме колело.

четвъртък, октомври 04, 2007

Ех Нешке, ох Нешке - Робева та Робова...

- Хей, вие! Да, точно вие. Искате, а? Щом искате готови ли сте за:
  • ъндърграунд бийт;
  • ъндърграунд ритми;
  • да бъдете бялата птица, кацнала на жицата;
  • да се потопите в бесните ритми на шопски суинг, джиновски рок и граловска танга?

Ами не съм готов, защото:
  1. Не съм шоп, граловец или джиновец (ако така се казва туй чудо).
  2. Гравовски суинг ми звучи подозрително, най вече защото не знам какви ще се стъпките на хорото. Второ могат да решат, че това суинга не е баш като музиката и да стане еднаааа...
  3. Ъндърграунд бийт и също така подземен ритъм ми звучат подозрително, особено след като преди няма 80 години суинга (музикалния) влязъл в елитните клубове. Тоест има нещо гнило у Нешкини...
  4. Не ща да съм кацнал на едно дърво с или без г-н дьо Финес.


Не само не съм готов, ами не искам да бъда и няма да бъда готов за ...


Нешке, Нешке, от Робева на Робово са станала. Роб на кича.

Шаренко ...

Едно хорце?



А това е моя танц!

сряда, октомври 03, 2007

Три линка, които си струват

http://fishki.net/comment.php?id=26453

http://www.wrecker.newmail.ru/www/russia.htm

http://youtube.com/watch?v=Oym9Cb-TNdk

приятно или не, погледайте.

Гоцко

По Плачковскому: Като изключим вчерашното спиране на тока, не помня в последните месеци да съм имал и 5 минути за да разпусна насред работния ден. Обикновено се храня прав, а докато го правя притичвам да пиша мейли или говоря по телефона. Случаите, когато излизам на обиколка из квартала са, защото бесовете ме бият с камшици по гърба и затуй не се броят. Все пак трябва да ги хвърля в някой далечен контейнер за смет, нали?

И к`фо? Ми нищо, ама днес си дадох самосиндикално почивка, затуй сега ми ми е някак хубаво и леко. Не, не съм забравил че всичко се връща, но какво пък...

Предистория - хаотична: Дадоха ми да прочета разказ. Уау, екстра, тамън вчера затворих финално книжка с разкази. Та браво на автора на разказчето. Четях го и се радвах, даже се хилих. Еваларка. За рождения ден ако може един брой дарба и аз да мога да си съставям тъй.

Да не забравя: Всеки луд с номера си, аз като съм на кеф често слушам симфонична музика, или някакви деривати. И тъй ровейки попаднах на прекрасни, великолепни, изключителни и наистина интригуващи интерпретации.

`айде влачи: Приятностно слушкане мили деца. Ако, ако че не ви аресва ... глейте само. К`о кат` немаш звук на служебната бръмгия бе? Глей го дома, бе шашкън!

Заръка: Ако някой чуе за гоцко клубче с гоцки музики тъдява да свирка. Аз ще припявам:)

вторник, октомври 02, 2007

сън

Пак нощем настава
и ето ми драма.
Лежа и не мисля,
а сън ме не иска.
Въртя се пък мисля
защо ме не пуска
в тая одая
мама му стара?

И ето ти трагедия
една чуждата трагедия.

- Обичам ме!

- Кажи?

- Ти ми кажи.

- К`во

- Ми, обичаш ли ме?

- Повече от колкото може!

- А колко може?

- Не може!

- Въобще?

- Изобщо!

Пък после
заспивам доволен.
Щот` хепи е енда.



И сутрин настава
и слънце изгрява
и ето ти драма
сутрешна драма

понеделник, октомври 01, 2007

Превенция

Превенция е фин начин посредством езикова заемка, някакви хора да ти обяснят, че не правиш нещо както подобава. Обучат ли те, навярно ще подобриш своята или обща сигурност. Превенция е обучение за глупаци, защото аз, ти, той и тя се държим глупашки. Глупашки е защото ти и аз сме лаици в нещо, преди да вкараме ръката си в огъня.

Няма превенция срещу глупост. В брошурата на МВР, която ми дадоха в събота не пишеш, че документите не бива да се държат в кутия. Сега имам да събирам трудов стаж, баща ми да си вади паспорт, а и той да събира трудов стаж от закрити предприятия. Дълга, широка и нервна перспектива. Материалните загуби ще ги преживея, но омерзението от факта, че някой ти рови в дома докато те няма остава.

Има частично решение - застраховката. Застраховката е превенция, но няма кой да те застрахова срещу глупостта на роднините ти. Срещу твоята може - пожар, наводнение, недостатъчна защита от крадци - да, но срещу глупостта на членовете на семейството ти - няма.

Тази сутрин баща ми се обади. Патицата, която се омъжи за него преди около 20 години и се разведе преди 4 е изхвърлила колекцията на брат ми от пощенски марки. А момчето години я е събирал. Имал уникални неща, които липсват по интернет аукционите и по груби сметки са 10 или повече хиляди евро.

Моля те Боже, пази ме от моята и чужда глупост!

петък, септември 28, 2007

Мисъл на деня 28.09.07

Заради любов жените са готови на всичко - дори и на секс.

Естествена му смърт е ужасна новина. Седя си аз в читалнята с книга в ръка и започвам разказ - Той умря. Ей, ужас. След това светът вече не е същия. Помня как на дедо ми му умря на около 65, след това само риболова му остана. Тъжна гледка. За това и винаги малко се съмнявам в жените. Ами ако и стане нещо и ... Страх. Затова никога не давам на непознати жени. На познати давам, ама пак с едно на ум. Нали знаем за убийства от любов.
- Мой и на никоя друга!
- Ш, булка! Не така с лошо, бе. На теб ако се разболее и зарони кървави сълзи другарчето имаш резерва, ама ние - цъ.

Затуй толеранс и леко със зъбките.

Покрай хубав секс може се и залюбим. Ама то човека е човек, не като жената...:)

четвъртък, септември 27, 2007

Ах тези смешни, смешни кандидати ...

Една приятелка ми препраща любопитни съобщения до журналистическата общност. Тази сутрин то дори е смешно. Предлагам на вашето внимание проявата на г-н Заимов.


Кандидатът за кмет на София

Мартин Заимов

има удоволствието да Ви покани на

СРЕЩА С

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА IT БИЗНЕСА

Заповядайте на

...

Г-н Заимов ще обсъди с представители на столичното компютърно общество възможностите за по-широко използване на безжичен Интернет в града.

На формулировките като - ІТ бизнеса и компютърно общество няма да обръщаме внимание, за да не обидим "пи ар"-ите и колежките им "пи ар"-ките. Така де, да не ми се нацупи журналистическата общност.

Утре пък очаквам да разбера за какво са си говорили г-н кандидата за кмет и господата от "ай ти" бизнеса. Общината предаватели ли ще слага, като да речем в Рим, кой ще е доставчик, безплатен ли ще е нета макар и с ниска скорост ... все хубави темички.

сряда, септември 26, 2007

Мисъл на деня за 26,09,07

Мъдреците си измислят свои мисли, глупците ги разпространяват

... едни по улиците, някои в джобовете на ризите си - близо до сърцето, жените обикновено в чанта - при интимните си неща.


Сливи за смет - пушене за здраве.



Наздраве. За здравето на вас и децата ви.



И нас околните.

Наздраве и добре дошли в града на marlboro!

----
* благодаря за клипа на Вера

четвъртък, септември 20, 2007

Ендорфина

Свърши. Ей така - внезапно и съвсем безславно. Целия ми творчески ентусиазъм хвана гората ...

За сметка на това снощното дело на твореца е достъпно в цялата си сива тъмнина.

Ето и чужд творчески гений, за да му се насладите превъртете първите 55 секунди.

Впрочем според някои толкоз траел половия акт. При хора.

Горките.

сряда, септември 19, 2007

сряда, септември 12, 2007

Мисъл на деня

Има жени, които твърдят, че всички мъже са еднакви.

Не е ли това твърде богат опит?

На крак о безбожници презрени*

В бастионите на протестантизма се радват на млади мюсюлмани станали безбожници.

Хаос - това е, когато мюсюлманите обясняват на будистите защо католиците ги защитават от православните.
Графит в Белград


Прочетох статия препечатана от The Times, в която вестника благосклонно описва действия на организации като - "Комитет на бившите мюсюлмани", чиято цел била да "насърчава свободата на вероизповеданието". В материала ясно се забелязва благосклонното отношение на изданието към подобни формации, тъй като декларират благородни цели - борба срещу радикалния ислям.

Разбирам че радикалните групи борещи се за налагане на шериата, са проблем за светските режими в ислямския свят, а проблемите са вече факт и в Европа, където живеят големи мюсюлмански общности. Въпреки това, не забравям, че Европа има и проблеми с анархисти, анти-глобалисти, крайно леви и крайно десни войнствени групировки. Затова ще обърна малко внимание, на някои особености при целите и действията на движението, както и отношението на вестника към въпросните действия.

Формулировката на целите на движението са привидно похвални:
  • насърчава свободата на вероизповеданието - до тук нищо лошо, тъй като е нормално човек да изразява религиозната си принадлежност, както прави това с политическата, а вече и сексуалната;
  • срещу радикалния ислям - още по добре, та нали най-добрият регулатор на една общност е самата общност, която ще попречи на реакционните движения да я злепоставят, особено ако е малцинствена;
Когато научиш повече за основателят на движението и неговата политика възникват интересни въпроси и асоциации. Ето няколко интересни факти:
  • основателят Есхан Ями се "отказал от религията си още през 2001 г., след атаките на 11 септември ";
  • сравнил надигането на радикалния ислямизъм с нацизма през 30-те години на XX век;
И така, авторът е за свобода на вероизповеданието, но се е отказал от своето. Следователно се подава сигнал - ние желаещи свобода на вероизповеданието сме безбожници. Освен това сравнява радикалния ислям с политиката на Хитлер в Германия, което е меко казано глупаво при положение, че посланието е отправено към общност от мюсюлмани. За мюсюлманите би бил по-адекватен пример с кръстоносните походи в европейското средновековие, защото и в двата случая имаме войни борещи се за налагане или защита на вярата си. Още повече, че едните и другите имат лош спомен от стълкновението си.

Подобна неадекватност може да означава и всичко и нищо, но на мен ми прилича на лоша PR активност насочена към християнската общност, която има все по силни страхове от отказващите да се интегрират общности изповядващи исляма.

Показателна е и масовостта на движението - "първото ... в Холандия, но не и в Западна Европа, където броят на подобни организации ... постепенно се увеличава ... броят на членовете им обаче засега не превишава няколкостотин", тоест те се роят, но по малко.

Името на организацията също е забележително - комитет на бившите мюсюлмани - насърчаващ свободата на вероизповеданието е все едно да се създаде комитет на бившите пушачи, които да насърчават избора - да пушиш или не или инак казано, ние бившите вредители ви призоваваме да спрете.

п.п. Паметникът не е лошо нещо при условие, че не го гледаш отдолу.
Графит в Белград

------
* вдъхновено от химна на Интернационала

сряда, септември 05, 2007

Овци

Офца, уфца, уфцъ, уфсъ ...
тъпо, по-тъпо, най-тъпо, ...

Поредните шеги на Създателя, комуто редовно разправям вечер преди лягане за жизнените си планове. Понякога са дегизирани като недоразумение в женски образ. Мяркат се из жизненото ми пространство и за жалост създава активности, я обяснени в Теория на хаоса, я в Мъртви души.

Ден съвсем обикновен, нямам време да депресясвам, камо ли пък да обядвам. Час следобеден и по точно в часа, когато на чиновниците им се спи и ми звънят с умни въпроси. Та тъкмо съм захапал на къси пасове програмиста и секретарката ми звъни с питане дали е у мен онзи там диск. У мен е, ще ти го дам след малко. Ама то трябвало щото ... ала бала - я беги - затвор телефончето.

Освобождавам се, диска е надлежно открит и се понасям да чуя и аз инструкциите от фирмата доставила централата. Нося се и забелязвам едно чалга Барби да дудне нещо на нашата секретарка. Тя нашата пък е малко джаста-праста с гадовете, умее да настоява и съвсем не е излишно мила. Та същата стои и гледа Барбито, както после сподели с презрение, ама скрито усърдно. То пък
Барбито говори повече с ларинкса, отколкото заради активности породени в една без мускулна част на инак хубавата главица.

Аз обаче нямам време да се наслаждавам на куклата та давам диска и питам. Барби се прави, че не е чула. Брех, аз питам пак. Барби пък не захапва, но поздравява по име и то много сърдечно шефа, който минава по коридора. Питам трети път. Барби дудне нещо без връзка, за някакви технически лица, каквато не била, ама ако сме имали сървър ... дъра дъра. Ех, въздъхнах си на ум, ама питам за четвърти път. Тя пак дудне нещо. Прекъсвам я - ама кажете, че не знаете де - и си тръгнах удивен от туй жена.

А то едно жена: перхидролено, с модни спортни цървулки и панталонки показващи хубаво кръстче. Също и едни ми ти рамене, както и малко белеща се кожа. И малко пиърсинг, както и телефонче с верижка. На края на верижката си имаше червено камъче - колкото лешник. Почти като скъпо. Ех, къде ми е бе ем ве то, ъ?

То нищо чак лошо нема, ама при нас не бе дошла за кеф някакъв, а за да дава инструкции. То пък реши да инсталира софтуер. Само дето имало нужда от сървър, май. Апачи, друго или ес кю ел ти трябва? Не знаела, щяла да каже на техник, щото нали не е техническо лице и е дошло само да инструктира а ние задаваме въпроси, които ги няма в списъка и го сочи. Ми що си тръгнала да инсталираш бре булка? Не знае. Аха, ами добре, но другия път ще пратя въпросите предварително, за да се подготви.

За другия път ще си купя скъп джи ес ем. На изплащане. Ще си направя татуировка. Няма да питам трудни неща. Ама да пратят някоя метълка, поне лаф да става. Тъй де.

"- Идат като овци, бегат като овци.
- Що е то?
- Овци."
Хиподил - подобно на Хипократ, Херодот, Херакъл но съвсем не подобно на Хера.

А всъщност, жените понякога са други...


понеделник, септември 03, 2007

"Еротичен" покер

Случвало ли ви се е да се обидите от посланието или подтекста в реклама на фирма, чийто продукт ползвате? За човек, който почти не гледа телевизия, почти не слуша радио, не клика на над 99% от рекламните послания в Интернет, чете само реклами с повече текст в печатните издания, не обръща почти никакво внимание на външната реклама - се обиждам твърде често на елементаризма, който мнозина рекламодатели натрапват на потребителите си, посредством рекламните си послания.

Навярно той намира място в средствата за масова информация, благодарение на невероятната съзидателност на собствените отдели или на отделни ръководители на фирми, когато се опре до рекламното лице на фирмите им. Къде от беднотия, къде от простотия много фирми създават рекламни безумия, които могат да погребат всяка идея и продукт.

Към горните хаотични мисли ме насочиха размислите, за бъдеща рекламна стратегия на фирмата в която се трудя. Повелята е да се придържаме към масата, да сме като другите. На топличко, а инак когато броим резултатите ще се гледаме лошо и ще се питаме на висок глас.

И тъй, утре ми е ден за отчет, анализ и предложения. Ще бистрим моя принос към фимата, както и бъдещите инвестиции в нет рекламата.

Няма да се дам и ще откажа някоя пошлост, ако е гарга да е рошава, аз да не съм комарджия?

Що да не играя покер с нея? Виж я - красива като предницата на Газ-ка.

Еротична.

Интелигентна и предизвикателна.

Толкова ли нямат пари от компанията за спортни залози, че да платят за снимките на някое хубаво момиче като това?
Или се предполага, че спортни залози правят само полуслепи чалгаджии, които ровят в Интернет на много ракии/водки/бири?

петък, август 31, 2007

Нима циганите ни готвят демографска бомба? Хайде да помислим разумно по проблема.

Ако е така си е за страх, та нали албанците спретнаха такъв номер на сърбите и ги изтикаха от Косово. Сега и доклад на ДАМС, потвърждава и подплатява с числа този страх.

"В годишния доклад на ДАМС се казва, че все повече нараства като дял броят на младежите от ромски произход, което не е проблем само по себе си, а поради факта, че така се увеличава броят на младите хора, които не са образовани и нямат достъп до социални услуги. По прогноза на "Медиана" до 15 години делът на ромите сред младежите ще е 20-25 процента, а до 20 години, той ще е 50 на сто.

Заради условията на живот на тези младежи на практика сериозно ще нарасне делът на аутсайдерите сред младежите, обясни Кольо Колев. Той поясни, че стимулите на държавата за раждаемостта нямат никакъв практически ефект освен точно за ромското население, за което това са пари в брой, които са залог за оцеляването на семействата."

Източник: Дарик радио


Пролог: Преди 7-8 години пътувах с влак на юг от София. Озовах в едно купе с неграмотна циганка и едно от отрочетата и. Тя ми разказа как преди години в циганската махала на Радомир дошли първите протестанти. Построили църкви, започнали да им проповядват, давали им храна и дрехи. После се появили и други пак протестантски църкви, прилагайки същата тактика.

След това жената ми разказа, как повлиян от проповедите мъжът и спрял да пие, хванал се на работа, тя също работела и всеки месец отделяла пари за да подари Библия на някого. Тогава бях зашеметен, тази жена тогава едва ли взимаше повече от сто - сто и педесет лева а още тогава една библия струваше една десета от тази сума.

Разказваше ми, че християните сред тях се трудели, учели български и се опитвали да намерят мястото си в обществото. Обществото обаче не било въодушевено от тези опити, предвид лошия опит с побратимите им, които тя не отричаше.

***

В САЩ се плашат от популацията на негрите, във Франция за арабите, мароканците и негрите, в Обединеното кралство за индийци навярно ...

Учените знаят добре, че тактиката целяща превземане на на дадена територия чрез размножаване на собствения етност не са от вчера. Първия документиран случай е на тази, която евреите залагат в Египет преди няма четири хиляди години. Логично египтяните се изплашили и ги принудили да бачкат нископлатени работи - направили ги тухлари. Надявали се да съсипят гръбнаците на мъжете и те да не могат да се множат, но уви. След стотина години ги екстрадирали към родината им, заради религиозната им еманципация вървяща в комплект с отказа да се интегрират.

***

След около две хиляди години славяните погодили подобен номер на Римската империя. Докато в началото просто крали реколтата на юг от Дунав и плячкосвали стопанства и градчета, потомците им решили да се заселват и се разселили чак до Солун. С проблема се занимали видни умове, научни колегии, църковни събори и започнали да опитват решения.

Първо им изпратили войски, ама тия хубавци се криели в блатата, горите или хващали отатък Дунав. Тръгне си армията и хайде обратно, като се греели и на огъня на някой и друг град. Посещавали са и София, да знаете.

Видяло се, че с лошо не става и опитали со кротце со бляго. Отделили хората пари и създали структурни фондове с които финансирали разпространението на християнството, образованието и други важни дейности. Дори имали успехи.

Изведнъж обаче Аспарух пристигнал с гръм, провалил интеграционният експеримент и компрометирал резултатите. Затова те не излезли в научните списания от онова време.

Тъй като българите били неуки и чертаели с черки и резки, няма запазени научни данни как са се справили със славяните. Навярно се е възползвал от труда на римляните, които успели да усмирят ново приелите християнството племената.

Извод: Не се сърдете на циганите, те просто взаимстват най-добрите примери от световната история ...

Един възможен епилог: Епископата в БПЦ заедно с протестантите си сядат на достолепните задници, правят стратегия, отделят ресурси за проповед сред циганите. След има няма 15 години в гетата са построени храмове, болници и училища към църквите.

Образованата част от циганите осъзнава, че е важно да осигури светло бъдеще на поколението си, а издръжката на студент в университета е скъпо удоволствие. Постепенно раждаемостта сред образованата част от тях се приравнява с тази на българите, които междувременно са започнали да имат масово повече от едно дете.

Поставеното в една глобална среда българското общество осъзнава, че култивираните цигани са му далеч по-близки от пакистанските и виетнамски работници, търсещи работа на черно.

Междувременно Турция спира финансирането на ДПС, която малко след това е обявена за неконституционна. Разформирована е а имуществото е конфискувано. Ахмет Доган е в затвора до живот за злоупотреби с фондове на ЕС.

Поучени от опита с циганите Главно мюфтийство и Светия синод се договарят и започват кампания за интеграция на помаците. Духовните водачи на турци, българи и други традиционни общности у нас призовават бизнеса да не наема ниско платени китайци, пакистанци и сомалийци.

През 2019 година правителството започва масово събаряне на незаконните градежи от началото на века в планините и по морският бряг, като събарянето е финансирано от бизнеса. Пророчеството се сбъдва. През същата година се случва и първия национален бойкот на стоки, чието производство е изнесено извън страната. Калиакра е първата компания, върнала производството си в България в следствие на обществен натиск.