събота, октомври 27, 2007

Ду-енд-е

Петък вечер. Тогава или чукаш или ти го начукват. Останалите гледат телевизия.

Неколцина пият бира и говорят за чукане: своето, твоето или на другите. После пият още бира и отиват да чукат или да им го начукват.

Пикаят.

Отиват да гледат. На кой му пука за голи хора?

Умници разправят, че воайорството било обратно на ексхибиционизъм. Глупости, това е изкуството да не те забележат.

Градът.

София. Онази, която тази сабален бе в мъгла като млеко. Досущ като другата, която депресира цял град.


Дори тя не може да скрие това, което убягва на родната полиция.

Да оставим природата, да говорим за хората ...

В София пак се снима филм.

Ахъм, а съдебната палата е нещо като като нищо, има си знаменца.

Ех, Москва, Москва ... а сега как ли е в Москва?

Глупости, аз не харесвам Чехов, но харесвам Невски. Поне храма.

А фонтанчето е чудо. Свети но не пее. Не пее ама свети.

Цветно.

А пък народа си го снима. Заедно с двореца на мосю президонф.

И аз бях там - скиви Пепа на портретен.

Ама пък царския е по-джиджан.


Даже без герб.

На кой му пука за дворци и гербове? Живота е един пазар, ту печелиш ту губиш. А продавачите се опитват да ти пробутат някой и друг ценен боклук. Наричат това - антикварна търговия.

Над нея бдят старците.

Синодалните.

Ду енд е?

Цъ, вечен енд е.

ТИ го прочете до края!

Не си сам мой човек!

Не бе, не че си луд.

Не че не си.

И тя го прочете.

Аха, двама сте.

Рамо до рамо.

Или каквото там искаш до нейните.

Ето ти ду-енд-е-то.