петък, декември 07, 2007

Фъркатия Росинант или едно неизпратено писмо до Джеки

През тази седмица слушах Джеки Стоев, който по национално радио рекламираше новия си филм - "Летете с Росинант". Основаната теза на режисьора бе, че видиш ли родните филми били твърде кахърни. Затуй решил още във време си оно да спретне една съща смешност. Думаше на дълго и широко за снимките, но не пропусна да уведоми драгите слушатели, че цели три петилетки събирали кинти за този велик проект. Обясняваше с гордост за срещата си с Брегович, който ги подкрепил ехе-е-е-е-е-е-е още по времето в което се обичаше с Костурица.
Хубаво бе Джек, но аз - маймуната която досущ като френски буржоазен сноб си купува билети за родни филми, които се пръкват по кината заради идеята, че трябва да подкрепяме родното кино, същата тази маймуна щом съзря маймунски ухилената мутра на Джордж Мани-ма-ма-а-а-ле веднагически се отказа да си даде кинтите за билетец.

Знаеш ли защо Джек? Защото у тази държава има и `тилигенти, дето не се напъваме да минем за интелектуалци. Някои измежду нас са достатъчно способни да се смеят и плачат на важните неща. Можем да го правим както на чудесната анти-утопия на Слабаков син - "Вагнер", така и на свежия хумор в "Мила от Марс" или на пародийните моменти в още актуалният "Шивачки". Можем да плачем на драмата в "Откраднати очи", ама и да се усмихнем там дето може и да ти стане ведно, че си се замислил. Пак.

Можем да гледаме и трагедия в театъра и не се бутаме да гледаме втори път по холивудски тъпия "Мармалад".

Навярно съм от префърцунените млади български сноби, ама знаеш ли какво Джек? Ако реша да гледам истински свежа нова комедия ще си пусна "Като порасна ще стана Кенгуру". Хем е свежо, хем е смешно, хем не псуват твърде много. Като за сръбски филм де.

Абе Джеки, нали си интелектуалец пък и творец, хайде да ми кажеш нещо. Кога в български филм артистите ще говорят на диалект вместо на пародийния говорен, ама в същото време литературен език, а?