Тази сутрин около 6,25 часа започнаха серия взривове над София. Всичко започна с три силни, които по късно бяха последвани от още няколко. Слабите като боботене продължават дори сега (6.50 часа).
Това което чух ми прилича на взривове от самолети преминаващи звуковата бариера, заради въздушната вълна която видях, че предизвика втория.
На изток се издига огромен стълб от прах.
Телефоните за спешни случаи 112, 150, 160, 166 са блокирани.
Две - три минути след първите взривове започнаха да се чуват сирени на автомобили със специален режим. Те се чуват периодично и сега!
По националното радио не казват нищо.
Ако взривовете са от завода в Кремиковци и не са от въздушна атака то значи там се случва нещо ужасно!
Бог да пази хората които са там и всички ни ако взривовете са били от въздушна атака!
Тези дни си мисля за жените, вселената и всичко останало. Може би за това ми допадна този виц. Във вицовете, басните, песните, книгите и на разни други места има дози житейска мъдрост.
Хванал един котарак една мишка и й казал: - Ша та изям!!! Тя го погледнала изплааашено и му рекла: - Ако не ме изядеш, ще ти дам да ме опънеш, ммммм... Котаракът помислил, помислил, пък я пуснал, а тя, избягала и преди да се завре в дупката му казала: - Един курвенски номер знам и винаги ме измъква от ситуация! Котаракът се ухилил под мустак, застанал пред дупката и започнал да лае като куче. Мишката се заслушала и се зачудила: "Каква е, аджеба, тая интрига отвън, май кучето опъва котарака, хе хе хе". И се показала... Котарака хванал мишката за врата и докато я опъвал преди да я излапа й прошепнал на ушенцето: - Един чужд език да знаеш и всички курви са твои...
Тъпички женички 2 - 19 уникални фотографии специално за нашите читатели
Не, не и не! Не мога да се въздържа и да не публикувам уникалните снимки, които хората (разбирай жените) публикуват в сайтовете за запознанства. Не твърдя, че мъжете не слагат също толкова смешни, но аз не се интересувам от тях, поне не като сексуални партньори.
Тази вечер ще ви представя 19 уникални фотографии, събрани за по малко от 20 минути разходка напосоки из популярен сайт. Не ми се и мисли на какво може да се натъкне човек при по внимателно и системно търсене.
Представям ви моето вдъхновение: Васка Василкова - професионално почисване!
Това е рекламна снимка, демек нея вижда потребителят в началото. Подсказвам - тя излъчва страст.
Познайте от раз - коя е вашата бъдеща истинска любов!
Има и вариант с тийнки.
Семейните тържества тържествуват в категорията!
Още може-е-е-е.
Серия "Аз и мой приятел". Аз съм готина, вижте как миличко изглеждам до пийналия ми приятел:)
Сърцето ми бе грабнато от модификация на горната серия до "модни вечерни и спортни облекла".
Като порасна ще се возя в бяла рокля в още по нов, лъскав и хубав модел!
А тази дива? Тя е от Перник ...
Представям ви разновидност на серията "клекнала до едно цвете в градинка".
Скиви к`ъв гоцки фон имам, ама и аз съм джиджана.
И иде ред на професионалистките.
Дамата с кученцето в спортен вариант.
Миловидно, някак си.
Пиши ми, виж как елегантно мога да се храня!
Франки? Франки-и-и? ФранкенкИнщайнка.
Малка, но пък се гушка добре, може и други работи да умее. Искам и аз в Дупница!
Та думам ти - от завчера ме удари маката, дека учените ора и викат носталгия. Вратам се я кат муа без глава и се чуда и маа - шо, шо да стора та белким ми помине? По едно време си викам - ей Симе, прост си беше - прост ке си останеш! И си думам сам - е па ти не го знайш филмот за Танас? Тогаш отвракям - е па знам го бре! И ми стана мака, оти сам не можах да се сетам за него, ама разгеле. После се послушах на мадрите си думи и си го найдох у Инетернет тоа филм. Изчеках малце за да си седна на гъзот и да не ме боли веке раката и рамото па се зазяпах како викат старите ора - как теле зяпа железница! И гледам брате, гледам па рева и се смеям на нашио народ со неговите маймунджелъци!
Та таква била историята - една чета га издали на турската власт и фрет без двама ги изтепали. Единиот от них бил воеводата и он ойдел у селото дека било близо па фанал ги разпитва - кажейте кой га издаде моята чета?!? Иначе сатър!!! И се откри - една гювендия кажала на бейот!
Викам си - ей, курваляв народ сме!
Каква била работата? Значи наште гювендии оти немало мъже одили при турците да се ... таковат. И се зело решение - сите моми и сами жени да се омажат, за да не се издават народинте дела на турците. Арно са го решили, ама оно гювендиите, още леки жени сакат мъж, не дете или дедо.
И докат гледах се сетих за нещо. Едно време нашта библиотекарка Милка думаше така - "сакам маж со пари и со курец"! Не знам са дали е найдела, ама бая години се проби зимаше от мажете. Сигурно я курец, я пари си немаха. Покрай тех и Милка си немаше. Е хе хе.
Та викам си - а-а-а не ни е у жените проблемацията, не и у мажете! Една жена ако си има дома оной, що и требе и най-вече - колкото и требе - нивгаш нема да оди по чуждо. Ама и за нас мажете е така - ако она нинава се що ни требе, нема гледаме гювендиите. Ъхъм!
Та сопрех филмо и си рекох - ей Симе я оди сваляй гащите, оти курваляв народ ке стане. Да знайш!
Още не сме усетили, че сме в ЕС и мръсниците в правителството аха-аха да ни подкарат към РФ. Едва се мина година от приемането ни в Съюза, а правителството напъва да отваря два реактора. Нищо че затварянето им е част от договора ни за присъединяване. Учат се от господарите си, за които договора не значи нищо. Въпреки договорите преди няколко години ни спираха подаването на природен газ.
Але-е-е хоп!
Мазним се. Русия освен газ и петрол изнася и ядрено гориво. Ще отворим реакторите, ще построим централа ... Може и визите за руснаци да отменим, нали са "братушки".
Ей на, съвсем скоро ни гостува товарищ и Путин царедворците се поклониха до земи. В знак на раболепие сториха и скромни подаръци:
изграждането на една никому ненужна атомна централа, която ще ни струва Бог знае колко пари;
два тръбопровода, които ще съсипят и без това хилавия и едвам кретащ туризъм;
Молодец!
Хорошо!
Вечна дружба!
Когато царя от Москва идва на посещение може да поискаш и една незначителна услуга. Традиция!
Преди години ни даваха горива на по-ниски цени, лицензи за оръжие, но сега е друго. Ето от Путин изпросихме да ни върнат архивите. Предлагам когато Медведев дойде отново да си нагледа, но вече като пълновластен господар Задунайская губерня, да поискаме и нас да включат с анекс към договора им с Аквафреш.
За зъбите с любов.
Вече върнаха мелодията на Химна, сега очакваме и текста. Интересно дали след като пукне поредния демон ще го зазидат в мавзолея на мумията.
Каква хубава мелодийка, а? Намирам я в български сайт, драго да ти стане.
Изминаха почти две десетилетия след старта на прословутия преход от планова икономика и псевдо социализъм към капитализъм и демокрация, а края на прехода не се вижда. Годините се нижат, а емблематични проблеми на бурното първо десетилетие на прехода още тежат и както изглежда нямат намерение да остават в мислите ни като лош спомен.
В началото на 90-те години у нас бе модно фирмите да изписват имената и логата си на латиница. Вероятно мотива бе, че за мнозина по онова време, изписаните по този начин фирмени знаци носеха усещане за нещо специално, западно, вносно, "корекомско". Когато в юношеството ми обсъждахме тази тенденция си мислехме, че ще бъде - чудо за три дни. Уви, не познахме.
По ред причини, които не мога и не искам да засягам в това кратко писание и днес желанието да си различен и моден често се изразява с писане на латиница или както става по-често - на английски. Тази заблуда обхваща твърде разнородни хора, от футболни хулигани, през музиканти та до бизнеса.
Ако приемем, че агитките (фанатичните привърженици) на отборите са съставени в голямата си част от младежи, то е лесно да заключим, че заради младостта си с лекота приемат набеденото за модно изписване на името на клуба с латински букви. Не намирам логично обяснение на въпроса - защо музиканти в зряла възраст, представящи не особено популярна и масова музика изписват плакатите си английски?
Освен това, намирам второто за обидно към публиката им, част от която съм аз. Причината е в това, че младежите могат да се оправдаят с употребата на тези транспаранти в родното първенство и международните мачове, докато горното рекламно листче, което галено наричат флаер е предназначено за софийската публика.
Сигурно всичко това си има обяснение - държавата се обновява, идват чужди инвеститори, сградите се зоват Резиденс, а радиата и телевизиите са от нови по нови.
Що е ново е и модно. Що е модно, не е родно. Що е модно е с акцент.
И така: бизнеса следва тренда да налага бренда.
Междувременно твори ту беззакония, ту безумия, а често и двете.
А сега нека всички кажем заедно:Кирилица ис нот дет!
Удивително е колко много омраза може да предизвика някакъв си производител на подметко подобна храна. Още по удивителен е феномена, че именно злополучния производител на храни е сред символите на страната променила себе си и света с конвейра, рок енд рола, персоналния компютър, промиващото мозъци, но пък зрелищно кино и Интернет.
Едва ли има нейде по света по мразен производител...
Може би дори не са усетили, как са станали символ на империалистката политика на Чичо Сам.
Щом си такъв символ, няма как да ти се разминат и такива протести.
А Мак Доналдс са вече навсякъде.
Дори и на луната.
Достъпни почти за всекиго ...
Веригата се прави, че всичко е на ред, но ние знаме за ужасяващите последици от пристрастяването към начина на живот, който те пропагандират.
И ето отново момчетата от Ska-P. В латинска Америка гринговците не са популярни. Факт.
Всичко това обаче има цена и обяснение. Не може да не обърнем внимание на това! Обикновено дете, или не съвсем?
А преди бяха съвсем други ...
Въпреки всичко не е редно да се приписва и това.
И тъй нагледах се на ужаси и реших да проверя - какво казват от компанията за храната която предлагат и дали коментират някак обвиненията на света към тях. Уви, на страницата на Макдоналдс България липсва апология. Вместо нея там може да се намери само нещо като обяснение за ползите от редовното хрупане на мак манджи, но не и истинска контра на обвиненията.
Колкото до сайта, за него може да се каже без колебание, че е въплъщение на лошият вкус, както и сандвичите на фирмата. Поне мен много ме дразни звучащата из целия сайт песничка. Има бутон за изключването и, но той е забит в долния ляв ъгъл. Явно хората от компанията предполагат, че тя се харесва на посетителите, колкото и на тях самите. За това злополучната песничка зазвучава отново и отново при сърфиране из сайта им, дори да сте я спрели вече.
Дали има лесен отговор на въпроса - защо символи на САЩ в очите на мнозина по света са производители на подсладена вода и сандвичи с вкус на пластелин, а не Форд и Гугъл? Е, лесно е да се каже, че вторите символизират прогреса, а първите упадъка на човека и изпадането на индивида от нормите на обществото. Трудните оговори ще намесят политика, история и икономика. Неизбежно ще се стигне до съвременната икономика и процесите, които я водят из лабиринта на времето и обстоятелствата. Нямам сили и способности да се намеся с ясна и аргументирана позиция сред вторите, за това и няма да го сторя. Ще разкажа само две кратички истории свързани с Мак Доналдс и вероятно емблематични за начина по който света възприема тази компания.
Първата е мой спомен. Преди доста години в един топъл есенен ден пиехме бира на открито. Тези фургончета с пластмасови столчета и масички на обръщалото на трамвай №5 ги няма отдавна, но са останали в спомените на мнозина, както разбирам всеки път щом река да разкажа историята. Седяхме и смазвахме добрите отношения със сестрата на тогавашното гадже чрез бирички и духовитост. Към обед на маса до нас седнаха двамина изгладнели и не особено угледни балкански субекта. Единия бе на около 30 години и умерено симпатичен, вторият бе между 30 и 50 години, към 170 с дребни недоверчиви очички, теме покрито с рехави кичури коса от едното към другото ухо и леко прегърбена фигура. Ръфаха кебапчета в питка с настървението на гладен помияр. Не щеш ли към тях се присъедини запазила част от младенческата си красота жена. Тъй се случи, че за момент настана тишина и чухме реплика отправена към нея от по-смешния чичка: „Абе ти какво правиш тук? Това място не е на нивото ти, ела ще те заведа в Мак Доналдс” . Не щеш ли от всички околни маси хората взеха да се правиват подобно на нас тримата в опити да си поемат въздух.
Втората е с мой приятел. Преди няколко години имаше серия от командировки в югоизточна Азия. Няма да разказвам как са чакали 20 минути да им донесат поисканата от него вилица в Тайпе, нито за среднощните пазари. След два дни отчаяни експерименти той заедно с италианския си колега открили къде в се прави най-вкусната храна в града и дори в страната. Там срещнали и други омършавели европеиди, американци, австралийци, европейци ... всички до един изглеждали много щастливи щом получавали хамбургери и картофки от Мак Доналдс.
През миналата седмица ми гостува момиче, с което не сме просто познати или приятели. Тъй стана, че ме удариха спомените и в момент на откровение и разказах за една от моите странности.
Аз съм прославен поспаланко, но не това иде реч сега. Няма да спомена знаменити пропуски на устни изпити, на които може да влезеш и в обедно време, тъй като спомените са живи у мнозина и не пропускат случай да ме жегнат с тях.
Седяхме си и аз се фуках с част от музикалната си колекция. Гордо пусках разни нещица, редки или просто не особено популярни записи и ето че стигнахме до папка със симфонична музика. Не знам какво ми стана, но се отплеснах да обяснявам защо не харесвам руски композитори, пуснах анекдоти за композитори и музиканти, които съм чел и показах с гордост торент с два некомпресирани диска съдържащи фрагменти от концерти за обой. До последните стигнах случайно търсейки музикален фрагмент с обой и разбира се отбелязах тази подробност. В отговор обаче ми обясниха, че никой нормален човек не търси концерт с обой и на кой му дреме за цигулките и виолите.
Ех, почувствах се като ненормалник интересуващ се от досиетата на ДС на пук на другаря Станишев. Удар в сърцето бе и туй, че после все ме поправяха за думите ми. Оказа се че композиция са онези симфонични (не харесвам камерна) дивотии, а не нещо на Аморфис. Аз пък твърдя, че ако към музиката се пее е песен, ако се свири е композиция, а парче е готина мацка:)
Ох, улях се странността е в туй, че когато ми се спи ужасно и имам гаден вкус в устата се будя най добре от симфонична музика. Две - три композиции стигат за да се усмихна. Жената с която живее преди години откри случайно, че ако трябва да стана в 4 сутринта пускаше вече несъществуващото Класик FM.
Впрочем преди години четох изследване за сексуалността. Според него най хубав е секса на джаз, а най кофти на симфонична музика. Не се любете на Marcello, те я само за приятни разговори и труд.
Мисля да си турнем една поздравителна табела на входа, ей там над фирмената ще да ни пасне като на мома чалгаджийка два номера по малък сутиен. Наборе, таквазинка комай ще да е екстра.
Не знам дали поради туй, че повечкото от колегите са на годинките на мамата и бащата, ама тъдява най-популярностни са спортовете:
лаф и муабет - двойки и четворки
смукане на фасове пред и зад сградата, щото вътре - цък не дават
поркане на възбудителни напитки, колкото по-градусови толкоз по похвално
Всичко туй прекрасно щом ги влече и не пречи на трудовия им процес. Хорошо, гуд, найс, идиалну е батка. Ама поради что и требе на новата кака да ми пуща Хоризонт?!?
Кажи ми бе бате, молим те? На колене те молим бе, аз моя милост и братчедот. Скажи поради что требе слушаме Хоризонт?!? Нима е лошо да се слуша рок, джаз, поп, дърто диско или симфонично музикъ, кажи бре бате-е-е? С какво съгреших, че след миризливия требе и туй кака ми се довлече барабар с транзисторче за 15 кинта от пазарчиту?
Батка, току що изчислих, че средната възраст тъдява е 42.3 години. То лошо нема в туй, че людете са на годините на майка ми и баща ми, ама да ми пущат програма Хоризонт?!? ... хлъц!
Айде нищо, здраве да е и берекет. Поздравка за каката с Фолтин :)))
Фъркатия Росинант или едно неизпратено писмо до Джеки
През тази седмица слушах Джеки Стоев, който по национално радио рекламираше новия си филм - "Летете с Росинант". Основаната теза на режисьора бе, че видиш ли родните филми били твърде кахърни. Затуй решил още във време си оно да спретне една съща смешност. Думаше на дълго и широко за снимките, но не пропусна да уведоми драгите слушатели, че цели три петилетки събирали кинти за този велик проект. Обясняваше с гордост за срещата си с Брегович, който ги подкрепил ехе-е-е-е-е-е-е още по времето в което се обичаше с Костурица. Хубаво бе Джек, но аз - маймуната която досущ като френски буржоазен сноб си купува билети за родни филми, които се пръкват по кината заради идеята, че трябва да подкрепяме родното кино, същата тази маймуна щом съзря маймунски ухилената мутра на Джордж Мани-ма-ма-а-а-ле веднагически се отказа да си даде кинтите за билетец.
Знаеш ли защо Джек? Защото у тази държава има и `тилигенти, дето не се напъваме да минем за интелектуалци. Някои измежду нас са достатъчно способни да се смеят и плачат на важните неща. Можем да го правим както на чудесната анти-утопия на Слабаков син - "Вагнер", така и на свежия хумор в "Мила от Марс" или на пародийните моменти в още актуалният "Шивачки". Можем да плачем на драмата в "Откраднати очи", ама и да се усмихнем там дето може и да ти стане ведно, че си се замислил. Пак.
Можем да гледаме и трагедия в театъра и не се бутаме да гледаме втори път по холивудски тъпия "Мармалад".
Навярно съм от префърцунените млади български сноби, ама знаеш ли какво Джек? Ако реша да гледам истински свежа нова комедия ще си пусна "Като порасна ще стана Кенгуру". Хем е свежо, хем е смешно, хем не псуват твърде много. Като за сръбски филм де.
Абе Джеки, нали си интелектуалец пък и творец, хайде да ми кажеш нещо. Кога в български филм артистите ще говорят на диалект вместо на пародийния говорен, ама в същото време литературен език, а?
