петък, ноември 30, 2007

Нужници да искаш

Ясно е, че ако ти се наложи да облекчиш онез тъй естествени нужди извън дома си значи НАИСТИНА е спешна пустата му нужда. Тя става спешна не веднага, а защото в София града голема, столица на шоплука и на Булгаристан това дело често е свързано с издирване на работещо заведение, поръчка на нещичко и прибежка в спасителната посока. След това излизаш с леко притеснена и силно доволна физиомутра и си продължаваш пътя.

След туй вероятно се чудиш, защо #@#*@ &$ няма на разположени достатъчно обществени тоалетни поне в центъра? От време на време някоя химическа измишльотина цъфва нейде и също така безславно изчезва, а спасение взора търси пак и пак из заведенията на шопската, временно изпълняваща длъжността и държавна столица.

Еретичната мисъл, че новоизбрания Б.Б.Б. е решил да се пребори с този тъй миризлив проблем ми хрумна снощи, когато се разхождах близо до двореца на мосю президонф и видях кортеж от камиончета натоварени с десетки спасителни кабинки. Тогаз веднагически потърсих автоматичния запечатвач на мигове и забързах след тях.

Уви, надеждите ми бяха на две строшени след като видях де акостираха - пред някогашния дворец на монарха и по преден конак на градоначалника на вилаета.

И какво се оказа? Не ми било то кметска инициатива, най ми било концерт на дивна певачка таз вечер. Строяха и место дето да радва народа, пустата му тийнка.

Айде, здраве да е и берекет! Па идат и нови избори, нови градоначалници ще дойдат, може и кенефи да се разположат за радост и облекчение на народа.

На добър път към Еуропата под празничните ново - стари светлини, защото в столицата на шопско нищо ново не е добавено, ама и нищо старо не е забравено.

понеделник, ноември 26, 2007

Как бих се пошегувал аз:)

От детство съм рекъл, че ако се заженя няма да сторя дивотии в стил - виж ги юнака и булята що рода имат, `айде сите на `орото! Ха сега пък плюни на таз банкнота и я удари с плясък в челото ръководителя на ВИГ* Манго и ко.



О-о-обаче, ако, понеже, защото от торбата (знаете с какво) извадя по-умел модератор на поведение от мен и се стигне до такваз гюрлотия, ще се наложи да сторим и нещо за душата. Както си и подобава, вземайки пример от отличниците.




*ВИГ е абревиатура криеща доволно описателното - Вокално Инструментална Група. Това е нещо като ELO (Electric Light Orchestra), ама по гоцко.

п.п. Ако сглупя искам скромен армаган.

четвъртък, ноември 22, 2007

Стихотворен хороскоп

ВЕЗНИ

Тези винаги се колебаят –
кажат “да” – и почват да се каят.
Тук се раждат много дипломати,
но не липсват калпави, зъбати.
Някои обичат да се кичат,
само нови дрехи да обличат.
Ако могат – триста гардероба
те ще занесат дори и в гроба!
Винаги са живи и кокетни,
по природа - умни и коректни.
Работа домашна не обичат,
но по вечеринки често тичат.
“Златната среда” им е любима –
пролет, лете, есен, в късна зима…
Те са със амбиции големи,
дните им са приказни поеми!
Само ако искат, имат воля…,
но уреждат всичко с едно “моля”.
По рождение са справедливи,
те са честни, мили , услужливи.
Обичливи са и все засмяни.
Общо взето са добри, разбрани.
Да се пазят много от Овните –
само те ще им отровят дните!

СКОРПИОН

Господ сам от него да се пази!
/ Все ще се опитва да те “сгази”/
Вечно ще спори , ще се бунтува,
срещу всичко той ще негодува.
Тук се раждат много генерали –
някои по-страшни и от хали!
Те са си ревниви и опасни,
изобилни с планове ужасни.
Те понякога изневеряват,
но на други “правото” не дават…
Иначе са умни и добрички,
щедро харчат своите парички.
В нужда ли сте – ще ви подпомагат.
Бедни ли сте - няма да избягат.
За рождени дни ще ви почитат,
даже и за близките ще питат.
Мъж ли е – за правда ще се бори
и каквото може, той ще стори.
Все инати доста прозорливи
са жените, но са променливи…
Ако си коректен с тях – успял си,
иначе – отдавна знай, умрял си!…
Да не се захващат с Телците,
че ще си разсипят младините!

СТРЕЛЕЦ

Цял живот Стрелецът все се цели
в най-различни и опасни цели.
Някои са твърде работливи,
но се срещат хайти, мързеливи.
По характер те са упорити,
лоши са , когато са сърдити.
Те обичат много да пътуват
и със големците много да общуват.
Имат маниер добър, отличен,
дух – свободен, волен, поетичен.
Тук мъжете са добри, учтиви,
а жените – хитри, досетливи.
Те са ловки, бързи и логични,
пресметливи в брака и тактични.
В къщи са отлични домакини,
готвят като истински богини.
Стъпват важно, тежко на земята –
вирнат е носът им в небесата…
Всички са по дух аристократи,
но не липсват дребни тарикати.
Нестабилни връзки не признават!
Верни ли сте – ще ви уважават.
Ех, Близнакът всичко ще им взима,
ту парици, ту каквото има…

КОЗИРОГ

Този знак е силен и стабилен –
вечно от идеи окрилен!
Всички учени са, май, събрани тука,
за да “мъчат” някоя наука…
Те са уникално търпеливи,
точни са, практични, пестеливи.
Само “чистата игра “ признават,
истината много уважават!
Някои от този знак нехаят
и не искат нищичко да знаят,
пият и по баровете скитат,
докато накрая ги изритат…
Ходят със жени , но предпазливо.
Даже “лудо” те да ви обичат
от проклета гордост – ще отричат!
Тук жените имат силна воля –
изпълняват всяка мъжка роля.
Никому длъжници не остават.
От комплекси – шанса пропиляват…
Щастието късно ги спохожда –
чак когато внучето прохожда.
Раците обират им парите –
яки ли сте – все ще издържите!

ВОДОЛЕЙ

Тази зодия е славна и опасна –
всяка друга й е много ясна!
Гледат с присмех на света сеира,
режат с думи, сякаш със секира.
Надалече в бъдещото виждат!
Доста хора много им завиждат!
На приятелите те са верни
и спасяват ги от грижи черни.
Те са сякаш бюро за услуги,
ала не за себе си – за други…
Справят се с най-трудните проблеми,
в помощ са на малки и големи.
Всичко от сърце ви подаряват,
а за тях стотинка не оставят.
Много гении са тук събрани,
но за жалост – трудничко разбрани.
Най-големите реформи правят –
светлина на хората даряват!
В личния живот не са щастливи,
но добри са, честни, работливи.
Свободата е на първо място
и това добре да ви е ясно!
С Лъвовете лесно се спогаждат,
ако номера не им погаждат!

РИБИ

Рибите са мили и добрички,
хрисими и божии душички.
На големи жертви са готови,
но на тях живота всеки трови…
Че мъжете са добри – така е,
но жените – кой да ги изтрае?
Някои са пойни птички,
други все опяват за парички,
вечно от живота се оплакват
и безброй съвети ни натрапват.
Искат всичко те да ръководят
и мъжете ”за носа” да водят.
Някои са честни и морални –
но се срещат долни, зли, нахални.
Двата пола чашката обичат,
във винцето славно се увличат.
Рибите – мъже се водят лесно,
но не ги оставяйте на тясно…
Рибите – жени са най-добрите,
ако им “по гайдата вървите”.
Скромни са, по принцип – справедливи,
те не са надути, горделиви.
Девите – късмет не им донасят,
но имота честичко отнасят.

ОВЕН


Няма по-безстрашни от Овните!
- казват те и пъчат си гърдите.
Че са смели – никой не отрича
- качество, което се обича!
Някои са с усет, много знаят,
Други - с “такт” по “нервите играят”.
Лудо хвърлят се навред с рогата,
даже с риск да си строшат главата.
Те са храбри, славни в борбата
- знаят да си защитят правата.
Артистични са, добре говорят.
Властни са – не искат да се молят.
Не червено честичко пресичат,
правилата никак не обичат.
Искат ли, света ще преобърнат
20-и век във 30-и ще превърнат.
Характерно е, че са ревниви,
горди, но добри, трудолюбиви.
Не умеят никак да изчакват,
но загубят ли – не се оплакват.
Двата пола, знайте са инати
- по това ще бъдат разпознати.
От Везните те да се предпазват,
че ги дебнат, гонят и наказват.

ТЕЛЕЦ

Туй животно, знайте, е опасно!
За живота всичко му е ясно.
То е избухливо, твърдоглаво,
иска винаги да има право.
Може да работи със години,
за да има даже за роднини…
Все размества и реформи прави,
та долапи нови да постави.
Със лукавия си нрав привлича
и след големците много тича…
То самичко прави си реклама,
друг го хвали само с цел измама.
Някои са мили и добрички,
пият, пеят, ходят по женички.
Да си хапват хубаво обичат
и компанийките ги привличат.
Не дай Боже да ги затъмните
- ще ви станат доста черни дните:
все ще лъжат, ще ви злепоставят
и добро за вас не ще оставят!
Черна котка им е Водолеят
и пред него няма да успеят!
Скорпионът много ги обича,
но Телецът след Близнака тича!

БЛИЗНАЦИ


Дайте книги за Близнака славен!
Вечно той в науки е “удавен”…
Любопитен – всичко да узнае
- в тази слабост граници не знае!
Той е комбинаторът опасен,
всеки ход пределно му е ясен.
Знайте, той е кавалер отличен,
много умен, ловък и практичен.
С него никой няма да скучае
и неща различни ще узнае.
Всички са големи дипломати,
те блестят в диспути и в …преврати!
Много “тънко” ще ви изиграят
и което искат, ще узнаят.
Може днес за тях да сте царици,
утре ще сте просто магарици.
Тез мъже са трудно уязвими
и на практика – неуловими.
А жените – все ще обещават,
но едва ли ще го изпълняват.
Те родени са нетърпеливи –
тъй ще бъдат, докато са живи.
От Телеца много да се пазят!
А Стрелците – в мат ще ги поставят!

РАК


Раците се мислят за юнаци,
хитреци са, хич не са глупаци!
Уж стеснителни, добри, тактични,
всъщност – пресметливи са, практични.
Някога със вас ще бъдат “мазни”,
друг път – всичко много ще ги дразни,
днес ще са засмени, приказливи,
утре – мнителни и горделиви…
Имате ли къщи, коли, вили –
най-добре е да сте ги укрили,
че “добрите” Раци най-обичат
чуждите имоти да завличат.
Ако могат, даже и държава
ще заграбят те “за чест и слава”…
Женят се понякога сто пъти,
за да пипнат тлъстички имоти.
В брака – чрез лъжите ще успеят.
Винаги на чужди гръб живеят.
Без скандали трудничко минават –
туй е мярка – нищо да не дават…
Раците не са добри съпрузи –
мъж, жена – рога ще ви нахлузи.
Козирогът лесно с тях се справя
и на място бързо ги поставя.

ЛЪВ


Лъвовете са добре познати
и навред в света докрай признати!
Те са благородни и учтиви,
предани, добри и услужливи.
В службата те винаги успяват,
мъдро, справедливо управляват.
Ала в къщи рядко се прибират
/все компанийки си някъде намират/.
Могат тъй да карат със години,
влюбват се във смъртни и в “богини”.
Щедри са и всичко ще ви дават,
никога не ще ви изоставят,
но жените всичко ще ви вземат
и хомот дори ще ви наденат.
Искат власт, богатство, чест и слава,
ала всеки Лъв не винаги успява
или той, когато вече има –
някой Лъв, по-силен, му го взима.
Лъвовете гледат нависоко,
но затъват някога дълбоко.
И дори “удавен” - не признава –
гордостта си много уважава!
С Водолея да не си играят,
че нещастието ще познаят!

ДЕВА

Девите са умни, разсъдливи,
ту сърдити, ту добри, вежливи.
Във живота хитро се нареждат,
даже и роднините подреждат.
Ще направят всекиму услуга,
но в замяна…ще поискат друга!
Мъж ли е – той все анализира,
“цаката” на всичко ще намира.
Винаги ще прави точни сметки –
за бензин, за дрехи, за подметки.
Пипне ли в ръцете власт голяма –
друг не ще я вземе – начин няма!…
Ако е жена, е услужлива,
принципна и доста паметлива.
Като Пенелопа уж ще чака…
Дева си е, но изневерява
и съпруга ловко изиграва.
Лъже, маже….и целта постига,
но духовното не й достига!
Близък ли си - теб ще те зачитат,
чужд ли си – теб ще те изритат!
Рибите им знаят номерата –
Винаги засичат им белята.

Източник - преди години нейде из необятния Интернет.

п.п. Това с хороскопите е просто шега, ясно нали?:)

вторник, ноември 13, 2007

То

Това е разказ за кучето То. Познаваме се от детство и сме добри другари, за това си позволявам куртоазията да го наричам господин То.

Всеки кучкар ще ви обясни охотно, че неговото не е като другите, обикновено е умно или умее забавни номера. Животинките не рядко приличат на гордия си стопанин и г-н То не е изключение. Предупреждавам ви, че ние кучкарите имаме огромен запас с любопитни случи, които хората слушат с дежурна усмивка. Тази усмивка е особено закачлива ако усмихващият се от другия пол и има мераци свързани с куче-придружителят. Та ако нямате подобни мераци, моля усмихнете ми се неутрално и до нови срещи!

И така, когато г-н То бе мъниче още не разбирах нищо от кучета. Вечер го галех зад ушите и мечтаех да стане голям и хубав, както се казва - за чудо и приказ. С годините обаче разбрах тъжната истина, а именно че г-н То няма да бъде предмет на чудо. Преглътнах този нерадостен факт, защото г-н То си е моето куче и го обикнах такъв какъвто е.

В игри и закачки растяхме, аз завърших училище и постъпих в университет. Водех го по купони, където се закачаше с момичетата, които странно защо изгарят от желание да си играят с мъничета. От ден на ден си изградихме и общи навици. Аз като поспаланко често закъснявам за работа. В такива дни той не настоява за разходка, а се съгласява и на приятелско почесване зад ушите. От своя страна аз се съобразявам с него и не го срещам с другите кучета. Пускам го да си играе само с маци. Тъй като обикновено жените имат маци ги оставяме да си играят, докато ние примерно гледаме някой филм.

Нали сме стари другари - помагаме си. Ако аз си харесам момиче, отиваме заедно при нея и той им прилага безотказен номер - крие едното си око, а те така се захласват по г-н То, че момичето приема и мен за забавен.

Не може да сме еднакви, имаме си и различия - аз не обичам пушачките, докато г-н То е влюбен в тях и има учудващо безчувствен към тютюна нос. Всъщност подозирам, че си затваря носа защото е глезльо и за целувки, игри и лигня е готов на какви ли не жертви.

Още много мога да ви разказвам, но нямам време. Всъщност нямам и клип, но намерих с едно, което много прилича на моето. Само дето моето е по-мъничко, колкото писалка. Да речем колкото bic.



петък, ноември 09, 2007

О, Кенди;)






Вилкоме у свето на Кендиту. Така и така съм се довлекъл тъдява, сам съм си виновен, че ото днес насетне съм фен номер. Ей, уебмастер, пич, диване, чудо на чудесата - абе изроде неземен, знаеш ли, че само у концлагерите са туряли номера наместо имена на людете? Е имаме си и номер у ЕСГРАОН, ама това е друго - чатакаш ли бе умен?


И тъй, вече съм ВЪТРЕ. Много съм щастлив, искам цунки и гушки за добре дошел. Кенди? ;)

Иха, мога и да си рекламирам тук!


Их че хубаво-о-о! Мастер, да ти кажа ... абе нема ти казвам нищо. Мастер;)
Кенди, знам че не си ходила на лекциите на Калин, ама и по български език ли отсъства бере, маце;)

Чудо и

Малце на заем, ама вервам нема се сърдотат, нал тъй, а?





сряда, ноември 07, 2007

Изперкали

Народеца изтрещява и то яко. Днес един ми разправя, че трябвало да ям по три пъти на ден и то забележете на относително равни интервали!

Викам си - я па тоя, реши ме храни с Мечти-и-и-и.

А да, трябвало да не ям "боклуци".

Пш, ей, аз не хрупам боклуци бе. Това на което казвате боклуци са вкусни полуфабрикати. Или труда на ръцете ми.

След туй показвам моята гордост.

Всъщност закуската ми тази сутрин.

Дзак - фили-и-ийкен.

Рекох го и ме апострофираха - не бивало да слагам псевдо немски окончания.

Уф пък, ама си замълчах де.

Вчера рекох да покажа естета у себе си, този нереализиран кулинар, който преди да напълни търбуха - радва очите.




Алееееееее хоп! Зарадвахме очите.

След туй пристъпих към акция - коремопълнеж, с безценната помощ на айран собствено производство. От кофичка 400 грама пълна с млеко, дето не вкисва по две седмици, но не хваща и мухал като това.



А може по-иначе, може...

Но, нашего брата не порка самосиндикално. Аз не съм домашен пияница, като Владко смръдливеца?

Да не пропусна. С последния днес имах ново стълкновение. Обясних му подробно и речовито факта, че не ме вдъхновява навика му за водопой да използва не чаша или поне шепата си, а чучура на мивката.

Бляк, олигавен чучур. Гнусота!

Безумците не свършват само с този.

Вървя си по Раковски и виждам хорско безумие.

Но пък като махнем хората, ни остава природата:)

И когато се успокоим идва пак време за хората.

Айдеееееееееее иде времето!

Не новото, нито астрономическото.

Не и за мъже, нем!

Като си говорим за времето аз съм за всеки ден, ама когато се ходело на работа - утре - не можело.

Е аз как мога бре джанъм?

понеделник, ноември 05, 2007

Една вехта история

Някога когато бях съвсем мъничък, сред нас децата в основно училище Христо Смирненски нямаше сегрегация. Това бе тъй, защото навярно най-важното в игрите бе да си бърз и съобразителен, ако може и двете. Всъщност при нас нямаше и малцинства, затова и единственият циганин във випуска ни бе подтискан само от мизерията. За невъобразима нищета ми разказаха веднъж съученици, които му били на гости.

В часовете преди или след занятията в училище момчето играело особена игра. Основна роля в нея имало едно просто съоръжение в двора. То било изготвено от дървена касетка за плодове обърната с дъното нагоре, закрепена върху дъното плочка от настилката на тротоарите за тежест, къса пръчка която да държи единия край на касетката във въздуха и нож прикрепен така, че дългата му остра страна да се забива в земята, щом някой дръпне дългата връв завързана за пръчката. Играта се състояла в разхвърляне на трохи от хляб по двора, които правели малка пътечка стигаща под съоръжението и търпеливо чакане.

Не разбрах дали гълъбите и гугутките били вкусни. Вероятно е въпрос на глад.

четвъртък, ноември 01, 2007

Чудо

И тъй, откакто за пореден път пуснаха да си ходи сезонния работник - лятно часово време, в моя тих живот настана истинска промяна. От отявлен същи караконджул заприличах на силно младеещ консуматор на пенсионни фондове.

Изпървом програмата ми се стори странна, но после и свикнах.

Настане следобед и сънчо ме милва.
Към 7 намигам от ляво.
Разходка.
Вечеря.
В 10 намигам и от дясно.
Нейде в 11 започвам упражнения в синхронно мигане, в тон с мигащите очи на девойката отсреща или в дни на лишение с прозорчето на qip-а.
В няма и полунощ с Морфейката сядаме да си пием тъмно пиво.

Хубаво, ама ранното лягане води до ранно ставане! И тази сутрин пак се събудих преди алармата на телефона гадняр. Стискам, стискам очи ама нъцки, не мога да заспя. Ама то както е тръгнало и на работа ще започна да ходя навреме!?!

Тази сутрин имах Толкова Много Време, че даже си направих пържени филийки, които излапвам сега.

Пък след душа се загледах, ама то черното под очите зачезнало, кожата се поопънала и ако слушам даже мога и да с разхубавя.

Тази вечер мисля пак да вкараме по някоя тъмна бира с Морфей, а после да ходим да зяпаме женски дупета.

сряда, октомври 31, 2007

събота, октомври 27, 2007

Ду-енд-е

Петък вечер. Тогава или чукаш или ти го начукват. Останалите гледат телевизия.

Неколцина пият бира и говорят за чукане: своето, твоето или на другите. После пият още бира и отиват да чукат или да им го начукват.

Пикаят.

Отиват да гледат. На кой му пука за голи хора?

Умници разправят, че воайорството било обратно на ексхибиционизъм. Глупости, това е изкуството да не те забележат.

Градът.

София. Онази, която тази сабален бе в мъгла като млеко. Досущ като другата, която депресира цял град.


Дори тя не може да скрие това, което убягва на родната полиция.

Да оставим природата, да говорим за хората ...

В София пак се снима филм.

Ахъм, а съдебната палата е нещо като като нищо, има си знаменца.

Ех, Москва, Москва ... а сега как ли е в Москва?

Глупости, аз не харесвам Чехов, но харесвам Невски. Поне храма.

А фонтанчето е чудо. Свети но не пее. Не пее ама свети.

Цветно.

А пък народа си го снима. Заедно с двореца на мосю президонф.

И аз бях там - скиви Пепа на портретен.

Ама пък царския е по-джиджан.


Даже без герб.

На кой му пука за дворци и гербове? Живота е един пазар, ту печелиш ту губиш. А продавачите се опитват да ти пробутат някой и друг ценен боклук. Наричат това - антикварна търговия.

Над нея бдят старците.

Синодалните.

Ду енд е?

Цъ, вечен енд е.

ТИ го прочете до края!

Не си сам мой човек!

Не бе, не че си луд.

Не че не си.

И тя го прочете.

Аха, двама сте.

Рамо до рамо.

Или каквото там искаш до нейните.

Ето ти ду-енд-е-то.

четвъртък, октомври 25, 2007

Нагъл човек с извратено чувство за хумор - що е то? Рекламист.

Не всички ангажирани в огромната машина наречена реклама заслужават горното съждение. Ще използвам обаче горните епитети както и цветистото сравнение за свинчето и звънчето, по отношение на част от работещите в творческите отдели на рекламните агенции.

Хората създаващи самоцелни, безвкусни, обидни или откровено просташки реклами твърдят, че няма лоша реклама. Тъжното е, че има наивници, които им вярват не само по света, а и у нас. В аргументацията си наблягат на това, че подобна реклама бива обсъждана в обществото и по този начин марката влиза, макар и през задна вратичка в съзнанието на потребителя. След това оставало да се изчисти лошото отношение и той става клиент, навярно и лоялен.

Мнението ми за горните съждения може да бъде изразено и с една дума - алабалистика. Но тъй като нямам за цел да влизам в теоретични спорове, просто ще споделя своето отношение към две от най-пошлите реклами, за които се сетих след срещата ми с това рекламно пано.

  1. Бенетон с кампания от началото на 90-те годин на ХХ век, в която използваха окървавената фланелка на войник участващ във войните в Югославия.
  2. Калвин Клайн с кампанията си от същия период, в която участваха малолетни (10-12 годишни) манекенки. Момичетата бяха облечени в тесни потници и къси полички и седяха в предизвикателни пози с отворени крака и ясно виждащи се бикини.

Навярно за да са в крак с тези странни тенденции у нас се предлагат подобни реклами. Една от тях е нереализираната рекламна кампания на маслото Президент, в която главен участник са крави, решили да сложат край на живота си. Те са стигнали до тази злощастна идея, защото потребителят е отказал да купи продукта на техния "труд".

Това че животните бяха в жилища и одежди типични за буржоазията от началото на 20 век само показва, колко е нелепо да се учиш само от американски учебници. Колкото до глупавото използване на темата за смъртта и проблема със самоубийствата, показва незрялото или просто болно мислене в творческите отдели.
Ще споделя и нещо лично. В резултат от кампаниите си Бенетон, Калвин Клайн и други подобни компании, получават червен картон придружен с перманентно вдигнат среден пръст от мен и множество други потребители по целия свят.

Дами и господа рекламодатели, замислете се преди да дадете парите си на некадърни, нагли и с извратено чувство за хумор - рекламисти. Сторите ли го ще поставите маркетинговите си екипи в много трудна ситуация а марката си в нерадостна за вас класация.

сряда, октомври 24, 2007

За любопитните

Тъй се случи, че скоро бях на домашно събиране. Навярно заради пасивността на останалите - окупирах за известно време компютъра и започнах да избирам музиката. Любопитното в случая е не това, че музикалния ми избор не се понрави на повечето, а в туй че повечето композиции бяха непознати на събралите се.

Тогава си спомних и какво ми разказа на една блогерска среща Щепселинка, тя преглеждала плейлистите ми в last.fm, защото намирала там ценни и нови за нея неща.

Именно затуй, реших да се похваля, пък може да си менкаме интересни музики.

Тук са такива, които съм добавил ръчно, от време на време ще добавям и нови, че са мъничко.







Тук просто списък, с прослушани в последно време.







***
За по-любопитните

Снощи бях уморен и направих дълга разходка. Във времето бе около час, но ефекта от хладния въздух и чудесната гледка бе - чисто съзнание и усещане за щастие.




петък, октомври 19, 2007

Да работиш с миризливец

"Много можеше да се каже за личната Вонята на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата бе толкова наситена, че се собствена индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка"
Истината
Тери Прачет

Не се трае бе хора! Хич, изобщо ама дори никак. Това е не просто миризма, това е Воня.

През пролетта сменихме офиса на фирмата. С оглед промените и реорганизацията на мен се падна съмнителната чест да работя в една стая с най-неприятният колега. За него може да се каже, че освен чисто човешките си анти-достойнства има и твърде характерна миризма. След една седмица в стая с него проведох ободряващ разговор на тема: мецо, миришеш! Има ефект за около седмица. Уви...

Новите колеги бързо оцениха предимствата на телефонната централа, а когато някой външен човек влезе в кабинета, оставя вратата зад себе си отворена и се озърта странно. След това бърза да излезе.

При нас понякога се говори на висок глас, а темата е свързана с естествената вентилация или инак казано - отварянето на прозорците.

Днес следобед ми се догади, заболя ме глава и станах раздразнителен. Отидох да се наплискам с вода а когато се върнах усетих чудния спарен въздух. По този повод украсих бюрото си с надпис. Така е разположен, че не може да не го видиш щом влезеш в стаята.


Сега играем играта с прости правила. Първо действие - оставам сам и отварям прозорците. Второ действие - не съм сам, прозорците се затварят и имам главоболие.

Как да не псуваш, а?!

сряда, октомври 17, 2007

Особености на съвременните музикални клубове – първа част

/разкази без картинки/

Китните чалгари
в клубче се събрали.
Цици ще подрусат,
мускулът да лъснат...

Додасната предистория

Пръкнах се в градче, в което се деляхме по множество способи: по квартали на произхождение или местообитание, по училища, по музикален вкус и дори по материално благосъстояние. На последното още тогава не обръщах полагащото се внимание, тъй като бях човек на духа, а това са особняци с които няма да ви отегчавам.

Бях уважаващ себе си млад човек или иначе казано упорито чудовище и отказвах да бъда асоцииран с каквато и да било музикална или социално обособена група. Тогавашните бяха малко и съвсем не можеха да обемат многопластовата ми (почти по Шрек) същност: метъли, хулигани((!) Кой ли борави още с това понятие?), рапъри и дискари.

В годините до към 1992-1993-а по дискотеките все още властваше добрия вкус. Музикалният подбор бе предино от модерните тогава поп и диско хитове, закракто пробудилия се алтернатив, както и набиращият популярност хип-хоп. За да си починем а и и да ни дадат възможност да усетим анатомичните особености на другия пол, които тъй неудържимо ни привличаха разнообразяваха тези три часа свобода с балади, които някои наричаха блусове.

Слуховете разказваха, че в селските дискотеки се игрели хора, а в паузите им пускали гръцки и сръбски песнички, понякога и „Камъните падат”. Усмихвахме се на тези историйки до момента в който след Роксет чух нещо. Не знехме как да наричаме това нещо и затова си служехме с порой от думи. От лингвистичното ни затруднение ни избави придобилата ново значение демичка - чалга.

С появата на чалгата диско водещите се сблъскаха с явлението младежко недоволство. Мощни звукове у-у-уууууууууу и йе-е-ееееееееее из десетки млади гърла се разнасяха при смяната на ритмите. За това пък на площадката за танци стана по-слободно. На някои музикални стилове ставаше все по-спокойно и тъй до отпадането им от програмата на водещите.

Минаха години, аз вече изживявах последните си години като тийн-нещо си и то в друго и много по-приятно за мен тогава селище. Там имаше богат избор на вдъхновяващи анатомични форми, творчески натури желаещи да спорят, танцуват и се забавляват по моя начин. В онези години за първи път се появиха тематичните вечери.

И настана веселба ...

Наричам почитателите на кича в музиката, облеклото и поведението – селяндури. Убеден съм, че и те ме наричат по същия начин заради очевидните ни културни различия. Та тези дами и господа любещи ритъма на нещото наречено чалга се оказаха същински хамелеони. Играят нечестно и това не ми допада, ама хич.

Още преди десетина години всичко тихо и кротко се рагламентира, те си слушат чалгиите и тресат цици, задници, бедра, бицепси, шкембета или кой каквото има. Останалите си правят кой каквото си ще. Цареше мир и любов, а отдолу и презрение. Изглежда точно последното не се хаеса на любителите на чалгата.

Известно е, че момичета с гарваново черни или перхидролено руси но прави коси, ходещи и танцуващи върху умопомрачително високи токчета имат славата на завидно неосведомени за всичко с изключение на – грим, ефектни парцалки, мъже с кинти и разбира се - как да разкарат онази кранта от мъж с кинти. Вярно е също, че мъжете с прилипнали фанелки от скъпи (или поне привидно) марки, ризки разкопчани до гърдите (ако може бели), мощни мускулатури, които гравитират около въпросните моми имат не по-добра слава.

И тъй, нещо се счупи. Света вече не е това което бе. Местата където се пуска нещо „електро” престанаха да са места запазени за „дроги” и маргинални люде. Щом станаха модерни и секси, на тези места бавно и полека се настаниха любителите на скъпи(те) неща.

Тъжни софийски реалности

Ако случайно решите, че утре или в петък вечер ви се танцува на нещо „електро” поразпитайте за клубчето, мащото дами и господа - истина е - хауса е новата чалга!

За радост новите чалгари са си досущ като старите чалгари, обичат същия кич в заведенията и се обличат по същия униформен начин. Е, някои са дегизирани, но момите се разпознават лесно по цървулките на тънки токчета (я ми поскачай моме на тез иглици), пък казват че мъжете също имали издайнически остри цървулки навярно с гьон.

Нима да се плашиш, ко...

Има и хубава новина, ако случайно се озовеш на едно място с тях, просто почакай да мине полунощ, повярнай най-късно до 60 минути след този магически час те изчезват от заведението, като тъмнината в секундите преди утрото. Навярно тръгват към традиционните си обиталища, а ти можеш да си потанцуваш на воля. Обаче ако не си платил входна такса, видиш ли ги – бягай. Аз тъй правя.

Туйцък - онуйцък

Чета и си мисля -
що ли сън я не иска?
Но щом тъй го изрече,
май ясна е вече.

петък, октомври 12, 2007

Защо си сам даскале?

През тази седмица разговарях с умна млада жена, притежаваща успешна агенция за недвижими имоти. В разговора обърнах внимание, че изрядните документално, но незаконни по всяка друга логика строежи влияят лошо на пазара на който оперира. Призовах я тя и колегите и да окажат натиск върху правителството, на ниво браншови организации, преди пазара на недвижими имоти да е изпаднал в колапс.

Тя предпочете да сменим темата и да разговаряме за маркетинговите практики на бранша. Стана ми тъжно, заради явното бягство от лична отговорност, колкото и да е малка тя.

През вчерашния ден, докато се проправях път, през блокираният от учителският протест център чух и мърморене от недоволните за удобството си граждани. Едни граждани, чието мислене е твърде далеч от градското, защото градът винаги е бил мястото, където се ражда прогреса.

Уважаеми дами и господа собственици на предприятия, сега е моментът да демонстрирате гражданско съзнание и да подкрепите протеста на българските учители чрез браншовите си организации. Не го ли сторите, всички последващи приказки по отношение на проблемите на българската образователна система, ще са обикновено мрънкане.

п.п. Дори браншовите организации да не подкрепят сега учителите, но другите синдикати организират национална стачка, аз ще взема отпуск за да съм солидарен с протеста. Вярвам че ще сме мнозина, защото това дами и господа е начина по който работи общество, претендиращо да бъде гражданско.

четвъртък, октомври 11, 2007

Важно и смешно

Забавно е това.

Наистина важното и жалкото е това.


Жалко е, защото на правителството не му ... освен в изборно време.

А то, какво? Огледал се Илия, пак в тия!


Добрутру

Мъжете от поколението на дядо ми сутрин произнасяха едно бодро - добрутру! Ех, чуя ли този израз на лицето ми светва една бодряшка усмивка,а доброто ми настроение се пробужда тъй, сякаш някой е запалил клечка сух кибрит. За жалост нашето поколение е занемарило поздравите, но ако сабален чуеш някой да изрече - добрутру и видимо едва ли е празнувал повече от 30 пъти Димитровден може и да съм аз.


В какъв стил е тази щуротийка? Не че има значка ...

вторник, октомври 09, 2007

Моцарт vs. футболните хулигани

Или мечти а ла Si j'étais roi

Учените правят всевъзможни опити свързани с едно от най-великите човешки творения - музиката. Благодарение на тези опити знаем, че когато системно се пуска симфонична музика на растенията - те растат по-бързо и раждат по-вкусни плодове, млеконадоя при кравите се увеличава а затворниците са по-спокойни. Имайки това знание, навярно обществото ни ще успее да се справи с един от проблемите на съвремието ни - футболното хулиганство.

В събота вечер станах неволен свидетел на поредната хулиганска вакханалия по улиците на София. Млади мъже се гонеха и биеха по бул. Цар Освободител, по тротоарите лежаха неадекватни част от падналите в боя. Оцелелите и преследвачите им тичаха по платното изскачайки рязко пред колите за да избегнат или да нанесат ударите си ...

После дойдоха полицейските коли с кучетата, а подир това и линейките. Шум, стрес, наранени хора, наранено его, желание за мъст чакащо следващият мач, когато едно лумпенизирано общество ще проведе своята нова вакханалия в чест на насилието, а не на Бакхус.

***

Един патил мъж някога казал по повод войните - това е безумие, стари мъже пращат млади мъже на война. По добре да намерят необитаем остров и народите да изпратят своите политици, за да разрешат проблема със своята кръв.

За жалост, няма как да приложим тази идея, тъй като хората бидейки тълпа, са кръвожадни и безразсъдни. Не можем да успокоим народите желаещи война, както не можем да усмирим и футболните хулигани желаещи кръв. Какво можем да сторим тогава?

Можем да постъпим като с растенията, животните и издънките на обществото - да ги облъчим с ведра симфонична музика. Това може да са малки весели клипове като това по-долу. Не е проблем да се намерят пари и екипи от психолози и социални антрополози, да подберат подходящи видео клипове със симфонична музика, които да се пускат по време на почивката или след края на мачовете. Средствата за това ще са в пъти по-малки от тези, които могат да се спестят ако само за година се намали на половина броя на мачовете охранявани от полицията а не от стюарди на клубовете.



Ех, ако бях цар поне за ден, навярно щях да разкажа за моите мечти на г-н Платини, пък той да ме послуша. След туй навярно щях да бъда убит от почитателите на чалгата и Марс.

неделя, октомври 07, 2007

Кочина

Навярно си гледал футболен мач между софийските "грандове" Левски и ЦСКА и си чул как си подвикват: "кочина е ЦСКА" и "Левски свине". Освен това на стадионите се случват и всякакви други неща: хвърлят се бомбички, трошат се седалки, става бой, развяват се знамена със свастики, люпят се семки и понякога се гледа и мача.

Тъй като мачовете от родното първенство са скучни, понякога се замислям над причината поради която се обиждат вкусните свине, приписвайки им се лумпенско поведение на обществото предпочитащо ги в цвърчащо състояние, ако може с биричка или ракия. Разсъждавайки над двата слогина - "кочина е ЦСКА" и "Левски свине" стигам до извода, че свинете от Левски живеят в кочината наречена ЦСКА.

Да, ама не.

Всъщност не искам да обидя никого, тъй като и аз съм ходил на мачове. Виждал съм страха на съдията, когато зад гърба му ревнат стотици гърла. Виждал съм и множеството отпадъци след мачовете на и около стадионите. Потрошените коли, витрини, изпомачканите градинки и други отишли зян стоки. Още ме е яд, че не наказаха адекватно идиотите убили с бомбичка момчето, което просто си пиело кафето близо до "патриарха".

Именно за тези неща се сетих, когато вчера се разхождах в Борисовата градина.

Тук емблемата на "любимия отбор" е леко стъпкана, но иначе и глави могат да падат ако го стори друг ...

Нека сме готови, да сме готови, нека сме готови за порнографията с претенции за еротика на стадиона. То и без друго действията на терена са със скоростта на тантричен секс.


А инак Борисова градина е едно прекрасно място подходящо за разходки, каране на колело и други деятелности.

Има и километри алеи в истинска гора.

Ако искаш другия път и ти зарежи мача, ела да се разходим или покараме колело.

четвъртък, октомври 04, 2007

Ех Нешке, ох Нешке - Робева та Робова...

- Хей, вие! Да, точно вие. Искате, а? Щом искате готови ли сте за:
  • ъндърграунд бийт;
  • ъндърграунд ритми;
  • да бъдете бялата птица, кацнала на жицата;
  • да се потопите в бесните ритми на шопски суинг, джиновски рок и граловска танга?

Ами не съм готов, защото:
  1. Не съм шоп, граловец или джиновец (ако така се казва туй чудо).
  2. Гравовски суинг ми звучи подозрително, най вече защото не знам какви ще се стъпките на хорото. Второ могат да решат, че това суинга не е баш като музиката и да стане еднаааа...
  3. Ъндърграунд бийт и също така подземен ритъм ми звучат подозрително, особено след като преди няма 80 години суинга (музикалния) влязъл в елитните клубове. Тоест има нещо гнило у Нешкини...
  4. Не ща да съм кацнал на едно дърво с или без г-н дьо Финес.


Не само не съм готов, ами не искам да бъда и няма да бъда готов за ...


Нешке, Нешке, от Робева на Робово са станала. Роб на кича.

Шаренко ...

Едно хорце?



А това е моя танц!

сряда, октомври 03, 2007

Три линка, които си струват

http://fishki.net/comment.php?id=26453

http://www.wrecker.newmail.ru/www/russia.htm

http://youtube.com/watch?v=Oym9Cb-TNdk

приятно или не, погледайте.

Гоцко

По Плачковскому: Като изключим вчерашното спиране на тока, не помня в последните месеци да съм имал и 5 минути за да разпусна насред работния ден. Обикновено се храня прав, а докато го правя притичвам да пиша мейли или говоря по телефона. Случаите, когато излизам на обиколка из квартала са, защото бесовете ме бият с камшици по гърба и затуй не се броят. Все пак трябва да ги хвърля в някой далечен контейнер за смет, нали?

И к`фо? Ми нищо, ама днес си дадох самосиндикално почивка, затуй сега ми ми е някак хубаво и леко. Не, не съм забравил че всичко се връща, но какво пък...

Предистория - хаотична: Дадоха ми да прочета разказ. Уау, екстра, тамън вчера затворих финално книжка с разкази. Та браво на автора на разказчето. Четях го и се радвах, даже се хилих. Еваларка. За рождения ден ако може един брой дарба и аз да мога да си съставям тъй.

Да не забравя: Всеки луд с номера си, аз като съм на кеф често слушам симфонична музика, или някакви деривати. И тъй ровейки попаднах на прекрасни, великолепни, изключителни и наистина интригуващи интерпретации.

`айде влачи: Приятностно слушкане мили деца. Ако, ако че не ви аресва ... глейте само. К`о кат` немаш звук на служебната бръмгия бе? Глей го дома, бе шашкън!

Заръка: Ако някой чуе за гоцко клубче с гоцки музики тъдява да свирка. Аз ще припявам:)

вторник, октомври 02, 2007

сън

Пак нощем настава
и ето ми драма.
Лежа и не мисля,
а сън ме не иска.
Въртя се пък мисля
защо ме не пуска
в тая одая
мама му стара?

И ето ти трагедия
една чуждата трагедия.

- Обичам ме!

- Кажи?

- Ти ми кажи.

- К`во

- Ми, обичаш ли ме?

- Повече от колкото може!

- А колко може?

- Не може!

- Въобще?

- Изобщо!

Пък после
заспивам доволен.
Щот` хепи е енда.



И сутрин настава
и слънце изгрява
и ето ти драма
сутрешна драма

понеделник, октомври 01, 2007

Превенция

Превенция е фин начин посредством езикова заемка, някакви хора да ти обяснят, че не правиш нещо както подобава. Обучат ли те, навярно ще подобриш своята или обща сигурност. Превенция е обучение за глупаци, защото аз, ти, той и тя се държим глупашки. Глупашки е защото ти и аз сме лаици в нещо, преди да вкараме ръката си в огъня.

Няма превенция срещу глупост. В брошурата на МВР, която ми дадоха в събота не пишеш, че документите не бива да се държат в кутия. Сега имам да събирам трудов стаж, баща ми да си вади паспорт, а и той да събира трудов стаж от закрити предприятия. Дълга, широка и нервна перспектива. Материалните загуби ще ги преживея, но омерзението от факта, че някой ти рови в дома докато те няма остава.

Има частично решение - застраховката. Застраховката е превенция, но няма кой да те застрахова срещу глупостта на роднините ти. Срещу твоята може - пожар, наводнение, недостатъчна защита от крадци - да, но срещу глупостта на членовете на семейството ти - няма.

Тази сутрин баща ми се обади. Патицата, която се омъжи за него преди около 20 години и се разведе преди 4 е изхвърлила колекцията на брат ми от пощенски марки. А момчето години я е събирал. Имал уникални неща, които липсват по интернет аукционите и по груби сметки са 10 или повече хиляди евро.

Моля те Боже, пази ме от моята и чужда глупост!

петък, септември 28, 2007

Мисъл на деня 28.09.07

Заради любов жените са готови на всичко - дори и на секс.

Естествена му смърт е ужасна новина. Седя си аз в читалнята с книга в ръка и започвам разказ - Той умря. Ей, ужас. След това светът вече не е същия. Помня как на дедо ми му умря на около 65, след това само риболова му остана. Тъжна гледка. За това и винаги малко се съмнявам в жените. Ами ако и стане нещо и ... Страх. Затова никога не давам на непознати жени. На познати давам, ама пак с едно на ум. Нали знаем за убийства от любов.
- Мой и на никоя друга!
- Ш, булка! Не така с лошо, бе. На теб ако се разболее и зарони кървави сълзи другарчето имаш резерва, ама ние - цъ.

Затуй толеранс и леко със зъбките.

Покрай хубав секс може се и залюбим. Ама то човека е човек, не като жената...:)

четвъртък, септември 27, 2007

Ах тези смешни, смешни кандидати ...

Една приятелка ми препраща любопитни съобщения до журналистическата общност. Тази сутрин то дори е смешно. Предлагам на вашето внимание проявата на г-н Заимов.


Кандидатът за кмет на София

Мартин Заимов

има удоволствието да Ви покани на

СРЕЩА С

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА IT БИЗНЕСА

Заповядайте на

...

Г-н Заимов ще обсъди с представители на столичното компютърно общество възможностите за по-широко използване на безжичен Интернет в града.

На формулировките като - ІТ бизнеса и компютърно общество няма да обръщаме внимание, за да не обидим "пи ар"-ите и колежките им "пи ар"-ките. Така де, да не ми се нацупи журналистическата общност.

Утре пък очаквам да разбера за какво са си говорили г-н кандидата за кмет и господата от "ай ти" бизнеса. Общината предаватели ли ще слага, като да речем в Рим, кой ще е доставчик, безплатен ли ще е нета макар и с ниска скорост ... все хубави темички.